— Ех, ти, Саша — припомни му Саид бей с лукава усмивка, — май си забравил как на времето беше полудял по същата тази Лола, а? Мога да те уверя, че тя още те обича и че никога няма да те забрави, ако ще да изтекат още толкова години! Разбира се, Лола прекрасно знае, че откакто ти се ожени, вече не поглеждаш други жени… Никой, дори и Аллах не може да проумее какво си мислят жените. Може би се е престарала при изпълнението на молбата ти именно защото си оставаш недостъпен за нея. А пък ние двамата с теб се познаваме толкова отдавна, че хич не върви сега да се правиш на невинна овчица пред мен!
Княз Алекс го изгледа замислено над ръба на чашката с коняк. Наистина нямаше право да заблуждава стария си приятел. Преди години Алекс бе успял да завърти главите на доста жени, така че сега никак не му беше трудно да се досети какви чувства вълнуват Лола. Въпреки че годините му бяха напреднали, той все още будеше интерес у жените. Но след женитбата си с майката на Аполон бе заявил, че най-после е намерил жената на своите мечти и че прекратява с любовните авантюри, за всеобщо разочарование на скучаещите дами от светските кръгове.
— Не се съмнявам, че намеренията на Лола са били искрени и че е искала да ми помогне, но…
— Именно! Същото ти го казах и аз преди малко, макар и със свои думи — прекъсна го Саид бей и се захили лукаво.
— …но не можеш да ме подозираш, че още съм влюбен в Лола, защото…
— …защото вече си много стар за тези работи? — отново го прекъсна Саид бей и го изгледа насмешливо.
— Много добре знаеш, че обичам само жена си! Е, това не означава, че съм сляп за женската красота… Но стига сме говорили за младежките ни лудории — въздъхна княз Алекс, — Сега имаме друга, много по-важна грижа. Това неочаквано заминаване на върховния комисар от Тифлис беше причината моите хора да работят до изнемогване тази нощ. За щастие, вече всичко е готово и сега ни остава само да дочакаме изгрева. Ако усилията ни се увенчаят с успех, няма да пропусна да възнаградя още по-щедро Лола за старанието й. Именно заради нея животът на моя син бе удължен с цели десет дни, така че тя вече си е заслужила наградата.
— Лично ли ще й поднесеш наградата, Алекс? — предизвикателно го изгледа Саид бей.
— За Бога, ти наистина си непоправим! Сега не мога да мисля за нищо друго освен за зарядите с динамит! Винаги, при всяко залагане на взрив, съществува опасност нещо да се обърка, при това в последния момент, когато е много късно за промени в плана. Ах, да, що се касае до Лола, можеш да бъдеш спокоен. Няма да й поднеса лично наградата. Но защо ли си губя времето да ти обяснявам нещо, което ти сам много добре знаеш.
Интонацията на княз Алекс припомни на Саид бей за отдавна отминалите години, доста преди войната, когато те двамата гуляеха по цели нощи в Ялта, в компанията на Лола и нейните приятелки. Непрекъснато се караха, защото бутилките по масата пречеха на играчите на покер. Само от време на време някой от мъжете напускаше масата, покрита с изпоцапано зелено сукно, за да се качи на горния етаж с някое от момичетата — единствено княз Алекс бе способен да остане край масата за покер чак до сутринта, при това без никакви признаци на умора или отегчение.
— Изглежда никак не си се променил, Саша, въпреки че изтекоха толкова години от тогава — завистливо промърмори Саид бей и се замисли за своя живот, пропилян в трупане на пари и в безсмислено харчене на същите тези пари. — Май че жена ти все още ти е обсебила ума, дори и сега, след почти тридесет години?
— Съпругата ми олицетворява всичко, което някога съм мечтал да намеря у една жена — тихо отвърна княз Алекс.
След половин час мъжете от отряда на Карим и от групата на княз Алекс се раздвижиха. От скриновете в къщата на Саид бей измъкнаха униформи на войници от Червената армия — турският търговец имаше познати дори и в складовете, от които се снабдяваха червеноармейски полкове. С помощта на тези униформи те се надяваха да се присъединят незабелязано към екскорта, с който щеше да бъде изведен от затвора княз Аполон Кузин. А част от джигитите на Карим и Сахин, също в червеноармейски униформи, подмениха охраняващия взвод, който трябваше да съпровожда с армейски камион осъдения на смърт арестант до лобното му място — площад „Ереван“ в центъра на Тифлис.
Аполон още спеше в килията си, с окървавена глава, отпусната безпомощно върху голата му ръка, когато металната врата рязко изскърца. Вътре нахлуха трима от надзирателите и му оставиха нови дрехи.