Чекистът кимна сухо и се приближи към камиона, за да провери съпровождащия взвод, който трябваше да отведе Аполон до бесилката.
— Къде е Георгий? — изкрещя той. — Нали той трябваше да е дежурен днес?
Отвърна му един плътен глас с подчертано кавказко произношение:
— На Георгий внезапно му прилоша.
На проснатия на пода Аполон, макар че още му се виеше свят, този грубоват глас му се стори много познат и по-сладък дори от ангелски хор, внезапно зазвучал от небесата. Но му струваше много усилия дори само да извърне глава в посоката, от която идваше този глас.
Едва успя да помръдне устни, докато се опитваше да фокусира погледа си и да разпознае лицата на войниците в камиона. Най-после попадна на намръщеното лице на верния Карим.
— Остани тук! Чакай ме, без никъде да мърдаш! — нареди му чекистът. — Трябва веднага да съобщя за смъртта на онези двамата глупаци от охраната. — След което се обърна и се затича назад.
— Слушам, Ваша светлост — подигравателно промърмори Карим, но веднага вдигна маузера си и още с първия изстрел го улучи между плещите.
В това време Сахин вече заповядваше на шофьора в кабината да подкара камиона. Онзи така яростно натисна педала за газта, че камионът се понесе напред дори преди тялото на простреляния чекист да е пльоснало върху паважа в двора на затвора.
— Господи! — не повярва на очите си Аполон. — А пък аз напълно се бях отчаял и си мислех, че сте ме забравили. Но друг път не бива да се изправяш толкова близо до мен. Като нищо щях да ти пусна един куршум между очите… Защо се забавихте толкова?
— Защото трябваше да изчакаме Саша — обясни му Карим.
— Папа?! Нима той е тук!
— А ти кой мислиш, че е шофьорът зад волана?
Аполон се отпусна уморено на пода и въздъхна облекчено, макар още да не смееше да повярва, че животът за него започва отново.
Секунди след като камионът изскочи от затворническия двор и пое с бясна скорост към предградията на Тифлис, първи експлодираха двата заряда под паветата на улица „Красилная“. Нито една къща наоколо не остана със здрави прозорци. След десетина остри завоя камионът продължи по „Бебутовская“, после по „Гановская“ и от там към гаража в двора на Саид бей, само на петстотин метра от площад „Ереван“, където палачите, събрани около бесилката, още очакваха да доведат Аполон от затвор Метеки.
Нямаше чекист в Тифлис, който да може да забрави този бурен ден поне през следващите десет години. Градът буквално беше претъпкан с чекисти и войници, с офицери и комисари, повикани спешно по телеграфа от всички съседни селища и гарнизони. А в същото това време, докато населението на града тръпнеше от ужас, докато навън всяка нощ се раздаваха изстрели без съд и присъда, докато задъханите чекисти претърсваха всяка къщурка, мъжете от отряда на Карим и от групата на княз Алекс се забавляваха, скрити в харема на Саид бей. Наистина на сутринта войниците потропаха и на неговата врата, но дори и чекистите, криещи се както винаги зад гърбовете на войничетата, не посмяха да престъпят прага на домакина. Дори и те знаеха, че за един мюсюлманин няма по-голяма обида от това да бъдат нарушени неприкосновените граници на харема му.
Саид бей изпрати войниците и чекистите обратно до външната порта.
— Претърсването не им отне много време — обясни той на гостите си, които го очакваха, изтегнати по диваните в харема. — Май ще трябва да пием за здравето на техния Ленин, който още не се е досетил да поиска експроприация на харемите. Че то в тази страна комай не остана нищо друго за ограбване!
— А за какво гледаха, докато претърсваха другите помещения? — поинтересува се княз Алекс
— Забелязах, че никак не бяха весели — лукаво се подсмихна Саид бей. — Да не би от затвора Метеки да е избягал някой опасен престъпник?
— Нали знаеш, че това се случва само по веднъж на сто години? — промърмори Аполон и се надигна от копринените възглавници.
— Така ли? — учуди се Саид бей. — Е, тогава излиза, че имаме прекрасен повод да вдигнем наздравица.
Турският търговец плесна с ръце, нареди на прислугата да донесе още бутилки и след броени минути заповедта му бе изпълнена. Пъргавите прислужници първо поднесоха шампанското, а след това се появиха и танцьорките. Денят продължи все така приятно за всички присъстващи.
Аполон хапна доста, но пи умерено, на жените почти не обърна внимание, но затова пък спа непробудно почти цяло денонощие. Най-много му помогна да се освежи банята на Саид бей, снабдена с всички ориенталски удобства както и чистите дрехи, за което от седмици бе копнял. Но трябваше да изтекат още доста дни, преди да се възстанови напълно след преживените ужаси в подземията на затвора Метеки.