Близостта му, горещата му кожа, идеално гладка, без никакви косми по гърба и гърдите — за разлика от Пьотр! — неописуемо интимните докосвания на парещите му пръсти, толкова умели, толкова знаещи, неумолимо и бавно спускащи се от мъха по врата й надолу по гръбнака… всичко това вкупом окончателно пропъди у нея всяка мисъл за съпротива. Гърдите й, напълно разголени, тръпнещи, вече бяха притиснати тъй плътно от шепите му, че Кити по-скоро усещаше, отколкото чуваше ударите на сърцето му, забързани, все по-ускорени.
— Но това… това е просто нелепо… нервно зашепна младата графиня, опитвайки се да преодолее непреодолимото си привличане към този красив, млад, дързък и покоряващ мъж, с когото почти не се познаваше. — Смешно ли е, странно ли е, и аз вече не зная, но просто не мога да се овладея!
— Да… наистина е странно… — веднага се съгласи той, но го изрече набързо, небрежно, защото погледът му не преставаше да гали прелестното й лице, застинало до неговото в очакване, граничещо с мъчителна изнемога. Накрая дирещият му взор се прикова върху подканващо трепкащите й розови устни, които сякаш се мъчеха да му подскажат — но тайно, безмълвно — какво трябва да стори със собственицата им. И то без да се колебае нито миг… Дори с риск да стане брутален…
Затова той само сведе над нея русите си коси, за да прилепи устни към нейните, след което отново прошепна:
— Не само че е нелепо, а и невероятно.
Кити се опита да го отблъсне, но вече бе прекалено късно да се спаси от трескаво напиращите му ръце, от сладострастно впиващите се бедра на Аполон, обгръщащи все по-плътно нейните. Тръпките, разтърсващи тялото му, се оказаха заразителни — кожата й започна да настръхва, сетивата й се пробудиха и в паметта й нахлуха възпламеняващите спомени от изтеклата нощ. Силните му мургави ръце вече се плъзгаха стръвно по кадифената кожа на бедрата й. Усети и напиращата му мъжественост. За Кити нямаше друг избор, освен да простене тихо, доверчиво притиснала устни към рамото му, и да се остави да бъде понесена от вихъра на инстинктите си. А когато устните му — след огнения набег по шията й, гърдите й, корема и слабините — отново се върнаха върху лицето й, за да покрият устните й, у нея не бе останала и капчица сила за съпротива. Езикът му отново разтвори устните й, алчен да я вкуси, да я погълне. В същото време пъргавите му ръце не оставиха недокосната, непогалена нито една от извивките на прекрасното й тяло, извиващо се спонтанно, тръпнещо от предусещането на екстаза. Пламнала, Кити реагираше незабавно, подвижна като живак, изцяло подвластна на кипежа на кръвта, внезапно нахлула в главата й.
Още не можеше да се освободи от спомена за главозамайващите кулминации, които Аполон й бе дарил миналата нощ, от неподозираните досега от самата нея тайни за дълбините, до които могат да стигнат един мъж и една жена в размяната на ласки и топлота, чувства, себеотдаване и страсти. Никога, никога нямаше да забрави, че именно Аполон пръв я бе научил как да дарява и как да получава щастие. Той още не бе отделил устните си от нейните, когато тя, без да промълви нито дума, успя да му докаже, че това, което тъй страстно желаеше, ще му бъде дадено, и то веднага.
За невероятно кратко време, вече напълно отрезвял, Аполон бе възстановил напълно великолепната си мъжка потентност, превъзходната си форма, с която я бе изумил през предишната нощ. Не му попречи нито мъчителното главоболие, причинено от водката и шампанското, нито фактът, че спомените му от последната нощ бяха доста хаотични. Главоболието му мигом бе забравено, когато настани краката й върху раменете си.
Следващият час изтече неусетно за Кити и Аполон, които още лежаха заморени, плътно прегърнати, със сплетени ръце и бедра. Кити изпитваше отчаяна нужда да измисли нещо, с което да оправдае необичайното си поведение, но още не можеше да подреди обърканите си мисли.
— Аполон, бих искала… да ти обясня нещо — започна с неловко запъване младата графиня. — Работата е там, че никога досега… никога не ми се е случвало да преживея нощ като тази. Повярвай ми! Не те лъжа! Просто не мога да си обясня какво ми стана снощи… — безпомощно изхлипа тя.
Князът, все още изтощен от последното страстно преживяване, бавно повдигна клепачи и прикова очи върху зачервеното лице на Кити, обаятелно и прелестно, въпреки разбърканите къдрици около челото и страните й. „Най-много я вълнува бурната любовна нощ — помисли си Аполон, — въпреки че се опитва отчаяно да прикрие истинските си желания с този внезапен пристъп на скромност и разкаяние.“ Лицето му обаче с нищо не издаде мислите му. Помогна му солидният опит, натрупан в безчет светски салони в Русия и Европа.