Выбрать главу

— Нали знаеш, че когато поискам, мога да бъда много послушна съпруга — продължи тя.

— Да, зная, зная. Но искам още сега да ми го докажеш! — задъхано прошепна той и ръцете му се плъзнаха около кръста й.

Аполон пое по тесния коридор, водещ към кабината на щурмана.

— Повикайте капитана на яхтата! Искам да бъде свидетел на церемонията! Ще се оженя за нея още сега, на борда!

— Да не си полудял? — дръпна го за ръкава Кити, която бе изтичала по петите му. — Това е невъзможно!

— За моя баща няма нищо невъзможно! Върни се в леглото! Ах, да, щях да забравя! Позволи ми пръв да те поздравя за развода ти! Не успях да ти спомена, че още преди три седмици всички формалности най-после бяха уредени…

— Мили Боже! Какво говориш?

— Изпратих телеграма до баща ми в Париж още щом потеглих от Батуми към планините. В нея го молех да намери Пьотр в Париж и да задвижи процедурата по вашия развод. Искаше ми се да се оженим, преди Кубик да се роди, но папа ми отговори, че въпреки отчаяните му усилия не успял да намери Пьотр. Все пак го открил, но едва преди месец. Той, Суата и двете им деца се забавили в Баку, а после изгубили няколко седмици, докато прекосят Иран и Турция, за да отплават с парахода от Константинопол за Марсилия.

Кити учудено повдигна вежди.

— Коя е тази Суата? И за какви деца ми говориш?

— Това е второто му семейство. Имал е метреса в Баку, и то от доста години. Тя му е родила син и дъщеря. Не смеех досега да ти го кажа, но вече не мога повече да мълча! Да знаеш как съм треперил, когато се опитвах да ти обясня защо Пьотр не те потърси в имението. Помниш ли, че тогава ти казах нещо съвсем несвързано, в смисъл, че на Пьотр спешно му се е наложило да замине на изток?

— Имал е друго семейство! Господи, как е възможна такава мерзост? Аполон, да не би да бълнуваш?! След онези мъчения в затвора, скъпи мой, може би главата ти не е наред?

— Съжалявам, че трябваше тъкмо от мен да го научиш — смутено прошепна Аполон и сведе глава. — Какво ти е? Кити! Какво ти стана? Моля те, погледни ме! Не плачи, мила моя, моля те, от цялото си сърце те моля, само не плачи! Почакай, има още! Папа ми спомена, че Пьотр страдал от жестоки угризения, загдето се е отнесъл така безсърдечно с теб…

Кити вдигна насълзеното си лице и плахо го погали по белега на слепоочието.

— Ех, джигит мой безстрашен! Защо ли съм толкова глупава, че плача за миналото! Та ако не е била онази Суата, нима щях да те срещна? Може би дори би трябвало да съм й благодарна, че е прибрала Пьотр при себе си и така ме е отървала от него!

— Прекрасно! Тъкмо това жадувах да чуя! — извика Аполон, готов от радост да направи за нея в този миг всичко, което пожелае. — Тогава да не губим време! Веднага трябва да се оженим! Толкова дълго съм чакал този миг, че вече нямам капка търпение! Ако пък непременно държиш на церемониите, нищо не ни пречи да организираме истинска сватба пред олтара в параклиса в имението на баща ми в Шамбор.

— Ще се венчаем? — ахна графинята. — И аз повече няма да съм графиня Радишевска, защото ще трябва да приема името княгиня Кузина?

— Разбира се, скъпа. Нима си очаквала нещо друго?

— О, Боже мой… Не зная, просто не зная какво става с мен! Главата ми ще се пръсне… Всичко стана така набързо, че още не мога да се осъзная! Моля те, повтори ми го пак: ние с теб, ти и аз, ще се венчаем в църква, ще си разменим брачни клетви пред Господа и пред хората?

— Странно ли ти се струва това? — Аполон веднага я прегърна, защото разбра, че тя все още не може да го осъзнае. — Аз те обичам, скъпа моя ненагледна и то повече от всичко на света! Ти си майката на моя първородни син.

Кити захлупи лице в шепите си.

— О, затова ли било всичко…

— Не, не. Мили Боже, пак ли се разплака? Стига, Кити, не ми късай сърцето! По дяволите! — сърдито извика той. — Слушай ме сега, много внимателно, и спри поне за миг тези сълзи! Ще се оженим, дори и ако ще трябва насила да те завлека пред свещеника! Боже мили, никога не съм си помислял дори, че и за това ще спорим! И то със сълзи на очи!

— Да, ти друго явно не можеш да измислиш, освен да ме грабнеш през кръста и да…

— Да, да, точно така!

Ала въпреки гневно свитите му вежди, на устните му заигра неговата неустоима усмивка, за която тя бе готова дори душата си на Дявола да продаде. Той отново бе нейният Аполон, такъв, какъвто го помнеше от първата им нощ, през онзи декември, в нейното имение…

— О, това наистина е невероятно! Истински сън! — прошепна Кити, готова да литне от щастие.

— Знаеш ли, скъпа, може би това е всъщност любовта — замечтано прошепна князът, заровил лице в косите й. — Да, да не забравя най-важното! Да знаеш, бъдеща моя съпруго, че възнамерявам да се отнасям към съпружеските си задължения изключително сериозно!