— Няма причини да изпаднеш в истерия, Кити — заговори й той с успокоителен тон. — На всекиго може да се случи да сгреши…
— Но на мен за пръв път ми се случва! Нима не можеш да ме разбереш? Така се срамувам от себе си! Какво ще си помислят слугите за мен? Ами ако Пьотр разбере? Ох, ще настане истински ужас!
Долната й устна затрептя. Пръстите й нервно се впиха в ребрата му.
Аполон веднага притисна каещата се графиня към гърдите си, обгърна с ръце обляното й със сълзи прелестно лице, избърса страните й и нежно се взря в очите й, разширени от паническия страх от бъдещето.
— Успокой се, мила. Слугите могат да си мислят каквото си искат, но това няма никакво значение за нас двамата. Колкото до Пьотр… Хм, обещавам ти, че той никога няма да узнае. Така че, мое малко котенце — промърмори князът, притисна я още по-силно в обятията си и погали с пръст треперещата й долна устна, — положението съвсем не е толкова страшно, колкото ти се струва.
Той се надигна, облегна се на възглавницата, целуна я по очите, за да попие сълзите й, и я дари с най-окуражаващата усмивка, на която беше способен.
— А сега, за да покажем на слугите, че не се страхуваме от клюките, с които така или иначе ще ни обсипят, колкото и да се крием, най-добре ще е да им позвъниш. Ще им поръчам солидна закуска. Защото никога не съм имал такъв страхотен апетит. Сигурен съм, че същото важи и за теб.
Той седна срещу нея на малката маса в ъгъла на спалнята, измит, обръснат и загърнат в тъмносиния копринен халат на Пьотр, препасан с червен копринен шнур. Щом го видя така предрешен на излизане от банята, в съседство със спалнята, Кити ахна от изумление. Князът изглеждаше удивително обаятелен, с онова вродено чувство за превъзходство и непринуденост, което бе присъщо единствено на потомствените дворяни. Коприненият халат, небрежно разтворен, разкриваше бронзовата кожа на голите му гърди, великолепно контрастиращи със златистите му коси. Толкова беше прелестен, че графинята се почувства неуверена в завоеванието си, въпреки вълшебната им любовна нощ. За разлика от нея княз Кузин изглеждаше напълно уверен в себе си, изцяло посветил се на щедрата закуска, въпреки че Кити, все още разтърсвана от угризения, продължаваше да коментира събитията от последната нощ.
— Мога да ти се закълна, пред тази икона, че никога не ми се е случвало нещо подобно… — промълви тя и издайническата червенина отново пропълзя по лицето и шията й.
— Е, ако ми е позволено да изкажа мнението си напълно откровено — усмихна се младият мъж, — в любовните авантюри всъщност няма нищо лошо, въпреки че моралистите никога няма да престанат да сипят огън и жупел…
Но още не бе доизрекъл фразата, когато започна да осъзнава, че бе допуснал непростима грешка. Най-неуместна в момента се оказа лекомислената тактика, която бе избрал, за да потисне тревогата й. Защото Кити веднага стисна устни, а тялото й застина като вцепенено от заклинание на невидим магьосник. Аполон се принуди да остави ножа и вилицата, за да се впусне в многословно и объркано извинение. Накрая обаче усилията му се увенчаха с успех — след пороя от извинителни и утешително слова князът успя да я накара да се отпусне. Само че този път прояви повече благоразумие и я остави тя да говори. За себе си Аполон запази само ролята на разбиращ слушател. Наложи му се да изтърпи с вежлива усмивка всичките й опити да се оправдае, както и неясните й обяснения, примесени с изблици на негодувание срещу досегашния й безрадостен живот в самотното имение в глухата Астраханска област.
Той отдавна бе разбрал, че жените винаги правят така. И тя, като всички останали дъщери на Ева, беше приучена да брани своето целомъдрие, да търси благоприлична фасада за своето поведение. Естествено Аполон, отдавна обръгнал на заплетени любовни авантюри, преживял какви ли не интимни перипетии, можеше най-спокойно да й заяви, че той никога не се е интересувал от мнението на околните. Но щеше да прозвучи непростимо неуважително и невъзпитано. Затова реагираше само с деликатно кимване на всяко нейно оплакване и се стараеше да заглуши всяко съмнение — още щом то покълваше в съзнанието й, — че тяхната любовна връзка ще бъде някога разкрита. Отново му помогна опитът, придобит в будоарите на петербургските дами в часовете на разкаяние и угризения, които по правило следваха винаги на разсъмване след поредната бурна нощ.
Князът великодушно пое вината изцяло върху себе си, за да я освободи от ненужни самообвинения. Като истински аристократ, Аполон Кузин прекрасно знаеше каква бе причината за гнетящото притеснение, стегнало сърцето на Кити — за една порядъчно възпитана млада дама нямаше нищо по-ужасно от незавидната участ да бъде обвинена, нещо повече — да бъде изобличена в непристойно поведение, в изневяра и разврат.