— Кити, скъпа… — меко въздъхна Аполон и изпъна с копнеж мощните си рамене. После затвори клепачи и остана така, прилепил лице към нейното. Миглата му я погъделичка по скулата и нежните косъмчета на тила й мигом настръхнаха от това толкова деликатно докосване. Аполон още веднъж си пое дълбоко въздух, упоен от блаженото изживяване. Така, в мимолетна забрава, изтекоха няколко безкрайно дълги секунди, преди той да отвори очи, бавно, съвсем бавно, щастливо оглеждайки се наоколо.
— Видя ли какво направи с мен? — закачливо заговори князът, докато пръстите му трескаво заопипваха деликатната й бяла ръка, в напрегнат опит да я намести по-удобно и скута си. — Кити, ех, Кити, моя малка сладка Кити… — ласкаво изрече младият мъж, заровил жадно търсещи устни в дъхавата й коса, докато свободната му ръка бавно, съвсем полека, но неотклонно напредваше от коляното й нагоре по гладкото бедро, щедро разголено от разкопчаната дреха.
Кити се притесни, когато с тревога установи, че робата прикриваше все по-малка част от тялото й. Накрая не издържа и нервно се надигна от скута му.
— Почакай, Аполон, почакай — неспокойно се извърна тя, подплашена най-вече от трудногасимия плам, така умело разпален от него в гърдите й. Ала този път той въобще не обърна внимание на опасенията й. Вместо това плъзна тръпнещата си длан към деколтето й. Изисканата дантелена бродерия сякаш сама се надигна, за да стори път на ръката му. „Боже мой, кожата й е по-гладка дори от китайска коприна!“, удиви се Аполон. Вече омаяна, Кити безропотно се отпусна в обятията му. В слепоочията й запулсира бесният ритъм на кръвта, зовящ към безпаметни безумства, напомнящ за ненаситната й женственост. Не, така повече не можеше да продължава! Трябваше да се сложи край на този разгул, трябваше да напипа спасителния изход! Защо, по дяволите, не можеше да устои дори само на допира на ръцете му… Нали току-що й бе обещал, че ще бъдат само добри, благовъзпитани приятели? Без никакви скрити помисли… А какво прави сега с нея? И защо му позволява? Без дори да се усети, Кити внезапно се оказа полуразголена. Кога успяха ловките пръсти да смъкнат фината копринена дреха от раменете й? Кога се свлече по ръцете й? В последен отчаян опит графинята посегна към спасителното одеяние, ала той и този път я изпревари, като с рязък замах го запрати върху туркестанския килим.
— Почакай… спри! Слугите могат да влязат в спалнята! — Кити немощно се опита да протестира. Очевидно беше забравила колко ловък можеше да бъде княз Аполон Кузин.
Вдигна я с лекота — сякаш беше перце, откъснато от крилото на жерав — след което, без да губи нито секунда, разтвори краката й, за да погали свиления триъгълник между бедрата й, безкрайно улеснен от това, че под робата си тя нямаше дори бельо.
— Няма да посмеят! — отривисто отсече Аполон, без дори да си направи труда да се озърне наоколо. Невероятно напористите му пръсти вече трескаво обхождаха всяко местенце по тялото й, дори и най-скришните. За да се насладят отново на свежата й, идеално оформена, подлудяващо женствена плът, примамлива и обещаваща неизчерпаеми наслади. Най-после ръката му се пъхна между бедрата й и победена, тя само простена безпомощно. Вече не й бяха останали сили да се съпротивлява. Усетил как тя плахо, но все по-разгорещено започна да се разтваря за него, Аполон веднага засили натиска си. Но в следващия миг по прелестното й лице пробяга болезнена гримаса. Той схвана, че малко е попрекалил, че й бе причинил болка, затова веднага побърза да й се извини:
— Извинявай, скъпа моя. Снощи бях прекалено твърд и напорист. Обещавам ти, че сега ще бъда безкрайно внимателен.
Следващите минути изтекоха само в ласки, галене и утешения, докато най-после ръката му проникна в опияняващо топлата й плът.
Кити знаеше, че трябва на часа да го отблъсне, защото секунди по-късно вече ще бъде невъзвратимо късно, но Аполон чудесно знаеше къде точно да я докосне, за да зазвънтят невидимите струни, неусетно заменили нервите й. Само че отчаяните й неумели опити за съпротива не само че не й помогнаха да се спаси от него, но дори още повече разпалиха желанието му, Аполон напипа сърцевината на нейната женственост. Тя моментално изтръпна, пронизана от толкова силен импулс, че в първия миг й се стори, че няма да издържи и ще изкрещи с все сила. Искаше й се да го помоли да спре, поне за малко, колкото дъх да си поеме, но той продължаваше да я гали и възбужда със същото дяволско умение, с което пръстите на скулптора мачкат мократа лепнеща глина, за да изваят неземна красота от безформената маса.