Защо не беше като някоя от онези циганки, следващи обоза на войската? Или като някоя от казачките, които яздеха и се сражаваха наравно с мъжете? Сега щеше да бъде на седлото до него! В този миг Кити завиждаше на Карим и Сахин. По дяволите, какво значение имаха нейните желания, след като Аполон дори не пожела да се сбогува с нея? Нито пък спомена някога да се видят отново. „О, да — горчиво въздъхна Кити, — дори и да бе заговорил за следващата ни среща, сигурно щеше да измисли безчет извинения, за да я отложи! Мъжете така лесно си намират поводи, за да оправдаят отсъствието си. И ще чака да изтекат толкова дни и нощи, че накрая да изгубя и последната надежда да го зърна поне още веднъж…“
Всичко, абсолютно всичко беше против нея! Проклет живот! Нито бе циганка от обоза, нито казачка от конницата. Тя си оставаше княгиня Курминская по баща и графиня Радишевска по мъж. Беше омъжена, с неопетнено име и знатно потекло, но върху крехките й рамене бе стоварена ужасно тежката отговорност за двете имения, притежавани от десетки години от двете дворянски фамилии. Не, тя нямаше право да дезертира, колкото и съблазнителни да бяха бляновете й да не се разделя никога от очарователния княз Кузин. В притихналата стая примирената й въздишка отекна неочаквано силно.
Кити вдигна изящната си ръка, за да дръпне завесата, но до последния миг остана загледана в смаляващата се фигура на Аполон, стремително отдалечаваща се към хоризонта. Накрая се отдръпна от прозореца, примирила се със загубата на единствения мъж в този бездушен свят, който й бе дарил топлина, радост и ласки, за каквито не бе бленувала в безсънните си нощи. Мъжът, който най-после й бе дал да разбере какво означава думата „страст“. Мъжът, който само с появата си внасяше оживление и заразяваше всички около себе си с удивителната си дарба да се наслаждава на всички житейски радости, колкото и скромни да бяха те понякога. И точно този мъж си бе заминал, беше я напуснал завинаги… Кити отчаяно вдигна поглед към леглото от бяла бреза, леглото, в което той я бе научил да обича, да дарява и да получава щастие. Леглото, в което тя щеше да лежи самотна и безутешна, от днес до края на дните си.
За по-малко от час тримата конници стигнаха до Нижний. Аполон нетърпеливо скочи от седлото и се втурна по стъпалата пред кокетната сграда.
Фасадата на дома на Мадам Зоя отдалеч привличаше погледите на пътниците. В стремежа си да привлече повече и по-заможни клиенти, Мадам бе докарала архитект чак от Киев, който срещу щедър хонорар веднага бе склонил да изпълни всичките й приумици. Така, за всеобща изненада, в затънтената Астраханска област, в още по-затънтената губерния Нижний, се бе появила безвкусна имитация на елегантния дворец на Мадам Помпадур в пределите на Версай — прочутия Пти Трианон5.
Селата в околността бяха обитавани от невежи казаци, по пътищата чергаруваха цигани, татари и башкири, но Мадам Зоя не желаеше да се примири с безрадостния факт, че суровата съдба я бе запокитила в тази забравена от Бога и хората провинция, нейде край блатата около делтата на Волга. Затова пък дотук се стигаше доста бързо с каляска с четири коня от Бештау и Кисловодек — прочутите минерални извори, превърнати преди тридесет-четиридесет години в предпочитани целогодишни курорти на приказно богатите руски аристократи.
Аполон погали гривата на Леда, прошепна нещо на ухото на кобилата и подаде поводите на Карим.
Все още тръпнещи от утринната хладина, Карим и Сахин завързаха поводите на трите коня към дървените подпори на предната веранда и последваха Аполон по хлъзгавите от леда мраморни стъпала. Портиерът разтвори тежката дървена порта още преди тримата подранили посетители да наближат на по-малко от три метра — Мадам Зоя не напразно се гордееше с отлично обучения си персонал. Само след минута Кузин се озова в просторния салон и веднага се насочи към огромната камина, озарена от буйни пламъци, за да сгрее премръзналите си ръце. Смъкна бурнуса, ръкавиците и колана с двата тежки кобура, тръшна се на първото кресло, което се изпречи пред очите му и едва тогава махна с ръка на прислужника да му поднесе закуска.
5
В състава на дворцовия комплекс Версай влизат и два двореца със сходни имена — Големия и Малкия Трианон — Le Gгand Tгianon, построен от Луи XIV, и Le Petit Tгianon, построен от Луи XV). — Б.пр.