— Като ви гледам колко сте изтощени — обърна се Аполон към присъстващите, след като бе накарал хитро подпитващия Кадар окончателно да замлъкне, — личи си, че добре сте се позабавлявали тук без мен.
Князът огледа офицерите, морно отпуснали тела в креслата около камината или по столовете около масата. Само двама от тях намериха сили да се заемат със закуската. Останалите придържаха главите си с две ръце, забили мрачни погледи в чашите с кафе или чай. От всички страни вместо отговор на неговото подмятане долиташе само неясно приглушено мърморене.
— За Бога, Аполон! — възкликна един съвсем млад корнет. — Как успяваш винаги да изглеждаш така свеж?
Лицето на младия кавалерийски офицер беше прежълтяло от снощното препиване, трето поред за трите денонощия в обителта на Мадам Зоя. Под очите му се синееха тъмни кръгове.
Аполон го измери с презрителен поглед.
— Причината, Коля, е в това, че умея да печеля любовта на жените. Те ми се отплащат с толкова щедри ласки, че ми заместват часовете, отредени за почивка в леглото. Освен това така по-рядко посягам към чашката. Когато повъзмъжееш, сам ще се убедиш в това златно правило. — Внезапно на устните му се появи игрива усмивка, спомнил си първите минути от авантюрата си с Кити. — Но може да се случи и обратното, когато всички правила отиват по дяволите…
На съседния стол се настани друг офицер, привлечен от блясъка в очите на Аполон.
— Е, няма ли най-после да ни кажеш коя е тя? От цяла верста си личи, че си преживял нещо по-особено, защото отдавна не съм те виждал така щастливо усмихнат. Хайде, стига, Аполон, не бъди такъв потаен егоист. Виждаш в какво бурно време живеем. Днес сме тук, но утре може да потеглим за фронта. Ако ни кажеш името й и ако, не дай Боже, вражеска сабя те повали от седлото, може пък да се усмихне щастието на някой от нас и тя да го покани да стопли леглото й.
Останалите мъже само закимаха мълчаливо, напълно споделяйки мнението на говорещия, след като знаеха от опит, че Аполон подбираше своите любовници сред най-красивите си обожателки.
Но князът само сви рамене.
— Съжалявам, Мохамед, но след като съм се заклел пред нея да пазя в тайна името й, не мога да престъпя думата си. — Аполон Кузин повдигна вежди съжалително и се усмихна.
— По дяволите! Щом си толкова потаен, значи този път ги попаднал на нещо наистина сериозно. Ех, как им върви на някои…
Мохамед Шамхал, беше мохамеданин, роден в Баку, а хората от неговата вяра обожаваха опитните, изкусни жрици на любовта, каквито задължително присъстваха във всеки от харемите на местните първенци. Мохамед въобще не можеше да проумее правилата на северняците, определящи поведението на един мъж, когато се влюби в дама от аристократичните кръгове. Както не правеше никаква разлика между изтънчените жени от благородно потекло и момичетата от бедняшките квартали. Простодушният Мохамед веднага класифицираше като развратница всяка жена, позволяваща да бъде докосната от друг мъж — за правоверните тялото на една жена не беше нищо повече от част от движимата собственост на нейния съпруг.
— Мохамед, ти никога не си успявал да вникнеш в съкровените копнежи на женското сърце — упрекна го Аполон.
— Че какво общо има тук сърцето? Стига, Аполон! Престани да ме правиш на глупак! Много добре зная, че те вълнува не толкова сърцето й, а съвсем други части от тялото й. Така че не ме разигравай повече, а ми кажи името на твоето глезено котенце, за да има кой да те замести, ако успееш преди мен да се възнесеш в Рая при Аллах!
— Името на тази дама — натъртено процеди капитан Кузин, — не е за вашите уши. — След което измери мюсюлманина с хладен поглед.
Приятелите му се спогледаха озадачено. Никога не бяха виждали Аполон така загадъчен, нежелаещ да сподели с тях няколко думи за поредното си интимно завоевание, въпреки неписаната традиция в техния ескадрон. По-скоро им напомняше за баща, ревниво бранещ честта на дъщеря си. Щом е толкова потаен, мислено си казаха офицерите, сигурно става дума за някоя изключителна красавица. А може би дори за непорочна девственица? Сега, разбира се, въздъхнаха те замечтано, тя вече се бе простила с девствеността си. След тези умозаключения интересът на скучаещите кавалеристи към последните похождения на капитан Кузин не само че не се уталожи, но още повече се изостри. Всички присъстващи не можеха да откъснат очи от лицето му, опитвайки се да уловят някоя мимолетна издайническа мимика или някоя реплика на Аполон, за която да се уловят и да разкрият загадката.