— Ще ти бъда много задължен, Мохамед, ако ми спестиш следващите си въпроси!
Усмивката, озаряваща лицето на Аполон, внезапно помръкна. Изражението му рязко се промени от приветливо и самодоволно на мрачно и навъсено. Още по-яростно отекна в притихналия салон гневният глас, с който князът произнесе тези думи, сякаш изплющя камшик. „Проклети мюсюлмани — помисли си с отвращение Аполон, — свикнали са да се отнасят с жените като с добитък!“
За княз Кузин дори дама, която си е позволила да вкуси от божествения еликсир на любовта, винаги си оставаше дама и той беше готов да брани честта й с кинжала си. До последна капка кръв.
А в целия ескадрон нямаше човек, който да не бе наясно колко бе сръчен Аполон с кавказкия си кинжал, въпреки че именно мюсюлманите владееха най-добре това безмилостно оръжие. Те го предпочитаха като най-почтеното средство за окончателното разрешаване на всеки сериозен спор, независимо от повода. Особено при споровете, засягащи честта им. От друга страна обаче Мохамед Шамхал, макар че не се страхуваше да изтегли кинжала от пояса си дори срещу най-силния мъжага в ескадрона, съвсем не беше от глупавите самоубийци. Мюсюлманинът не се страхуваше от смъртта, дебнеща го при всяка кавалерийска атака срещу врага — нали Коранът му обещаваше вечно блаженство на небето като отплата за избитите неверници. Но да оголи гърди срещу кинжала на капитан Кузин — о, това бе нещо съвсем различно! То вещаеше неминуема смърт за него, Мохамед Шамхал. Аполон бе служил като младши офицер в Кавказ и бе усвоил до съвършенство древната традиция на местните планинци — дуелите в тамошните гарнизони винаги завършваха с гибелта на единия от двамата противници, а понякога, макар и рядко, никой не оцеляваше. Особено красноречив беше буреносният поглед на Аполон, както и десницата му, нетърпеливо опипваща дръжката на кавказкия кинжал, подаваща се над колана му. Мохамед веднага съобрази, че не си струва да рискува живота си заради някаква пропаднала жена, на която той дори не знаеше името.
Успя да издържи на пронизващия поглед на Аполон, поне дотолкова, че да успокои отчасти накърненото си честолюбие, след което сви рамене с престорено равнодушно изражение и кисело промърмори:
— Добре де, какво толкова е станало, че веднага кипна? Щом не желаеш да изслушаш съветите на приятелите си, хм, твоя воля…
— Благодаря ти. Радвам се, че тъй бързо се разбрахме — хладно кимна Аполон, вече напълно спокоен. Обикновено реагираше много по-бурно на всяко предизвикателство, независимо от кого бе отправено.
Но офицерите, насядали около масата и пред камината, останаха изненадани от ненадейното спречкване между Аполон и Мохамед. Въпреки че примирието между тях бе сключено за броени минути, всички разбраха, че този път не ставаше дума за поредната лекомислена любовна авантюра, с каквито бяха щедро изпъстрени последните няколко години от живота на княз Кузин, а за нещо много по-сериозно.
Именно затова всички въздъхнаха с облекчение, макар че в салона продължаваше да тегне неловка тишина. Малко оставаше спорът между Кузин и Шамхал да прерасне в ожесточена размяна на обиди и да приключи с кръвопролитен дуел и гибелта на единия от двамата. В тези времена, белязани с кървави схватки и всеобщ хаос, често избухваха жестоки свади, особено опасни, когато бе уязвена нечия чест. На фронта сляпата съдба запокитваше най-различни хора, всеки от тях със своите разбирания, навици и обноски, морални и религиозни принципи. Общото между тях беше само едно — дългите военни години ги бяха научили бързо и с лекота да посягат към оръжието.
Сепнат от внезапно надвисналата тишина, Аполон се озърна и реши да внесе оживление, затова заговори с обичайния си безгрижен тон:
— Къде е Пьотр? На горния етаж?
— Още не е свършил със закуската. Само Зоя е при него — обади се един къдрокос юнкер.
— Нали знаеш, че Мадам Зоя много обича компанията на графа — долетя пресипнал мъжки глас от другата страна на масата.
— Може да се каже, че почти не сме го виждали, откакто пристигнахме тук — намеси се младият ординарец с луничаво лице.
Аполон, доскоро измъчван от угризения, отчасти се успокои, когато узна, че през последните три денонощия на съпруга на Кити не бе липсвала женска компания. Странно, за миг го обзе съжаление към нея — несъмнено тя страдаше заради изневерите на мъжа си, но едва ли се бе замисляла как би реагирал графът, ако узнае, че е рогоносец. Нямаше съмнение, че Пьотр отдавна бе престанал да страда от угризения заради многобройните си похождения. Щом той не се измъчваше, защо Аполон трябваше да се укорява, че бе прелъстил съпругата му? Така че когато след няколко минути по стълбището от горния етаж слезе полковник Радишевски, князът спокойно срещна погледа му, без да трепне дори едно мускулче по красивото му лице.