— Добро утро, Пьотр.
— О, Аполон, кога пристигна? — радостно се провикна Пьотр. — Е, значи най-после успя да откриеш пътя към къщата на Зоя? Изглежда пак си открил някоя забележителна дамичка, щом не можа цели три денонощия да се измъкнеш от леглото й! Кажи поне биваше ли я, а? — Пьотр свойски го потупа по рамото.
От пръв поглед си личеше, че тези три денонощия се бяха отразили много благотворно на Пьотр, вероятно благодарение на неуморните грижи на Мадам Зоя.
— Разбира се — весело се усмихна Аполон. — Иначе нямаше толкова дълго да се забавя.
— Чудесно! И сега си напълно възстановен и готов за нови подвизи, така ли?
— Точно така.
— За разлика от повечето офицери в салона — скептично добави Пьотр и огледа подчинените си, насядали в небрежни пози край дългата маса, върху която още личаха следите от снощния гуляй. — Господа офицери, имате само един час на разположение. Всеки от вас може, ако желае, да изпие по чаша чай или кафе, може дори да си поръча две или три чаши, но искам да се държите здраво на седлата, защото ни очаква дълъг път. Зная, че на всички вас ви се иска да си почивате поне до обяд, но за съжаление барон Врангел няма да ни прости, ако закъснеем. Представям си как ще избухне, ако може да ни зърне отнякъде и разбере къде се намираме в момента. Нали го знаете какъв ревностен блюстител на морала е? Така че ескадронът ще потегли точно в девет. Първата ни цел е станция Дивное. От тази гара ще вземем влака за Харков. Новата задача на Дивата дивизия е да експортира влаковете, превозващи машите полкове на юг. Положението сериозно се е влошило, защото анархистите, искам да кажа зелените атамани на Нестор Махно, са станали много по-дръзки и непрекъснато атакуват нашите конвои. Нападат дори санитарните влакове, въпреки че са маркирани с емблемата на Червения кръст. Зная, че не ви се нрави кой знае колко тази мисия, но няма друг изход — примирено въздъхна полковникът. — Така че, господа, остава ви още само един час — Обърна се към Аполон. — Кузин, ела с мен в библиотеката. Искам да разгледаме картата и да обсъдим последните бюлетини от щаба на фронта.
След десетина минути Мадам Зоя влезе в библиотеката, за да се присъедини към двамата старши офицери. Висока, стройна, с прекрасна кестенява коса и великолепна кожа, тя умееше да привлича вниманието на мъжете, може би защото в очите й се долавяше необикновен блясък, въпреки че наближаваше четиридесетте. Дори и сега тя напомняше на Аполон за безгрижно пърхаща пеперуда.
— Ах, княже! Така ми липсвахте! — възкликна тя още от прага, с топлота и с онази непринуденост, с която след дълга раздяла се срещат стари приятели.
— И ти ми липсваше, Зоя — отвърна Аполон и пристъпи към нея, за да я целуне. — Прости ми, че толкова се забавих, но възникнаха непредвидени обстоятелства.
— Аполон Александрович винаги съумява да измисли някакво извинение за отсъствията си, като при това го поднася така изискано, че просто не можеш да му се разсърдиш — намеси се Пьотр, настанил се на стола зад бюрото, върху което беше разстлана картата на Южния фронт. — Готов съм да се закълна пред иконата на свети Георги Победоносец, че никой от моя ескадрон не може да му съперничи в откриването на местните хубавици, независимо къде ще ни запрати съдбата.
— Ето, Зоя, виждаш ли какви упреци съм принуден да търпя? Непрекъснато се налага да браня репутацията си на скромен и почтен офицер, посветен само на воинския си дълг — шеговито отвърна Аполон.
— Никой в този дом няма намерение да ви упреква в подобни прегрешения, княже — лъчезарно му се усмихна Мадам Зоя и му подаде ръката си. Капитан Кузин веднага се наведе и я целуна галантно.
— Благодаря ти за подкрепата, скъпа. Толкова много дължа на теб, толкова много съм научил от теб…
Мадам Зоя се вгледа в очите му, после вдигна ръка и с майчинска загриженост отметна русия кичур от челото му.
— Самата аз имах великолепен учител, преди много, много години — въздъхна тя. — Между впрочем, как е баща ти?
— Засега е добре, на безопасно място, в Шамбор, Франция. Изразходва излишната си енергия на игрището за поло, също както в доброто старо време. Добре стана, че ме подсети за нещо, като заговори за баща ми. Той ми изпрати писмо, в което настоява да не отлагаш заминаването си за Франция, защото тук става все по-опасно за теб. Баща ми пише, че ще те очаква с нетърпение в Шамбор.