По дяволите! По дяволите! Как не се сети по-рано… Сега всичко пропадна! Как ще обясни на Кити, че съпругът й не може да се прибере в имението за Коледа? Най-глупавото решение ще бъде опитът да оправдае отсъствието на Пьотр с напрегнатата обстановка на фронта — тя веднага ще попита защо тогава капитан Кузин може да си позволи да го отлъчи от ескадрона за цели четири денонощия. А да й разкрие истината… Не, това ще е подлост, която един дворянин, един знатен руски княз не може да си позволи. Как ще я гледа после в очите, ако именно от него тя научи, че съпругът й я е мамил, при това от години… И дори има две незаконни деца от любовницата си…
Още веднъж стовари тежките си юмруци в стената, сетне се спря, задъхан и умислен. Нямаше друг изход, освен да скалъпи някакво що-годе правдоподобно обяснение. После, все така дълбоко замислен, закрачи нататък по коридора. Да, непременно ще му хрумне някакъв претекст, с който да прикрие изневярата на мъжа й. Разполагаше с достатъчно време — чакаше го дълго пътуване до глухата Астраханска област. Сега навред царуваше неописуем хаос, така че всяка ситуация, дори и най-немислимата в нормални условия, можеше да му помогне да заблуди Кити…
Спря се чак когато ръката му машинално се протегна, за да отвори вратата на купето. Докато част от мозъка му трескаво преценяваше коя лъжа ще прозвучи най-убедително, останалата част от съзнанието му се мъчеше да откликне на призивите на съвестта и здравия разум. Започна, макар и неохотно, да обмисля хрумването си да прекара коледните празници с Кити. Имаше ли право да си затваря очите пред факта, че тя бе съпруга на най-добрия му приятел? Това, че бе жена на прекия му командир, въобще не го безпокоеше, защото по целия Южен фронт трудно можеше да се срещне по-смел и по-способен офицер от капитан Кузин. Както бе истинска рядкост един знатен дворянин, потомствен княз като Аполон да се остави да бъде командван от Пьотр Радишевски, който беше само граф по произход. Но Аполон отдавна бе престанал да обръща внимание на всякакви светски условности. Други мисли обсебиха сега съзнанието му. Независимо от разпътния живот на Пьотр, имаше ли право Аполон да се прокрадва в спалнята му и да прелъстява съпругата му? И защо да подновява една интимна връзка, която нямаше никакво бъдеще? Именно това раздвоение го измъчваше най-силно — още не бе признал пред себе си, че я обича с цялото си сърце, безпаметно и отчаяно… Ала този път, когато отново удари часът за раздяла, за него ще бъде още по-мъчително да се сбогува с нея! Само Бог му бе свидетел колко бе изстрадал предишната им раздяла, въпреки че сам не можеше да си обясни защо графиня Радишевска успя да пробуди у него толкова силни и предани чувства. Нито една от досегашните му любовници не бе успяла да постигне това.
Но не, за нищо на света не искаше да пропусне този златен шанс. Никога нямаше да си го прости, повтаряше си разколебаният мъж, едва ли не гласно, удивен от собственото си объркване. Той, който никога и за нищо не се колебаеше… Ала в същото време съзнанието му бе попаднало в плен на противоречиви чувства. Трябваше ли да подхранва самочувствието си с дръзки набези в имението на Пьотр, като се възползва от неговото отсъствие? Това не подхождаше ли повече на някой лекомислен младеж, на някой разглезен пройдоха, нуждаещ се от главозамайващи любовни авантюри и рисковани завоевания, за да убеди сам себе си, че не е пренебрегван от жените?
Княз Аполон Кузин — отдавна забравил вече колко точно разбити женски сърца бе оставил зад гърба си — не се нуждаеше от подобни доказателства, за да повярва, че по чар, мъжественост и любовни имения с нищо не отстъпва на малцина избрани мъже. Освен моралните угризения още нещо не му даваше покой: защо нищо не можеше да изтрие от мислите си онези вълшебни три дни и три нощи в леглото на Кити? Въпреки че около него се разиграваха ужасяващи сцени, изобилстващи с ярки примери на пагубни емоции, на които простосмъртните винаги са били подвластни. Навред човешката кръв се лееше като река, всеки ден загиваха десетки хора, офицерите отчаяно се мъчеха да забравят ужасните преживелици, като организираха все по-шумни и все по-разгулни пиршества, а той не можеше да изтръгне от сърцето си спомена за очарователната графиня… Не можеше да забрави прелестното и лице, удивително грациозното й тяло, великолепните й гърди, горещите й ласки, страстното й отдаване… За пръв път княз Кузин се сблъскваше с такава магия — да бъде изцяло покорен от една-единствена жена, защото в досегашния му живот флиртовете се бяха редували така забързано, че следващата любовница веднага съумяваше да изтрие спомена за предишната, преди още последната да се е настанила за по-трайно във влюбчивото му сърце. Странно, дори глупаво, но се оказа, че досега Аполон не само че не се бе влюбвал истински, но дори не бе подозирал, че е способен на толкова дълбоки чувства, разстройващи целия му душевен покой.