— Потомствен дворянин, а пък пие като сибирски мужик! — с нескрито възхищение прошепна смаяният ефрейтор.
— Много жалко… — кисело отбеляза вечно скептичният му събеседник. — Доста ядове можеше да си спести нашето князче, ако не прекаляваше с водката и с шампанското. Помниш ли какво му бе хрумнало миналата пролет, след онзи тридневен запой? Запрати с все сила последната бутилка в камината и обяви пред всички, че ще потегли за Москва, за да убие Ленин от упор. И наистина се метна на седлото… И полетя като фурия, още преди да успеем да изтрезнеем и да се доберем до вратата. Хм, всъщност е жалко, че всичко тогава се провали и то заради едно глупаво недоразумение! Кой можеше да предположи, че в онези дни Ленин още не е бил потеглил от Петербург за Москва? Аполон така се ядоса, че не остави нито един жив враг от онези, които имаха нещастието да се изпречат на пътя му… И цял месец след това не изпи нито една чаша водка!
В ескадрона нямаше по-луда глава от капитан Аполон Кузин, защото никой не умееше да измисля по-дръзки, отчаяно трудни и смъртоносно рисковани авантюри. Може би след последната чаша с водка инстинктът му за самосъхранение се изпаряваше. За щастие неговите предани до смърт телохранители — Карим и Сахин — добре познаваха нрава на господаря си и никога не се отделяха и на крачка от него.
Като сенки тези двама планинци неотстъпно бдяха над Младия сокол или Ас-Сакр Ас-Сагир, както го наричаха в дагестанския аул, където съвсем младият Аполон бе изпратен от баща си, стария княз Александър, за да възмъжее, като отслужи задължителните три години в планинската войска на своя прадядо, местния вожд — Искендер хан. Единствено в битките можеше да бъде застрашен животът на младия княз, защото през останалото време Карим и Сахин, винаги на метър, най-много два зад гърба на Аполон, никому не биха позволили да посегне на техния обожаван господар. По-скоро биха пожертвали своите глави, само и само да не падне косъм от неговата.
В момента двамата телохранители следяха с неприкрито безпокойство своя повереник, който вече не даваше ухо на пиянския брътвеж около масата, поддържан от две дузини пресипнали мъжки гласове. Но не бяха изминали и десетина минути, когато тигровите очи на Аполон внезапно се оживиха, озарени от внезапно споходило го дръзко хрумване.
Капитанът от Бялата армия, потомственият дворянин княз Аполон Кузин, с по-благороден произход дори от командира си — граф Пьотр Радишевски — пъргаво се надигна от стола, вдигна кристалната чаша и за всеобщо изумление, извика така силно, че гласът му заглуши останалите:
— Да пием за болшевиките!
Неловка тишина се възцари след тази наздравица, напълно неочаквана за присъстващите белогвардейски офицери.
Но Аполон само повдигна иронично лявата си вежда.
— Да пием за неминуемата гибел, която очаква онази сволоч, щом се сбъдне мечтата ни да възстановим монархията! — довърши той и се усмихна предизвикателно. Лицето му отново се отпусна и стана приветливо и топло, каквото бе преди минути. Поднесе към мъжествено очертаните си устни кристалната чаша, пълна догоре, и изпи водката от раз, без да разлее нито капка.
— Ура! Ура-а-а, господа офицери! За Царя! За Отечеството! — вкупом ревнаха офицерите, изпразниха чашите си до дъно и като по команда ги запратиха в стените. В трапезарията отекна оглушителен звън от трошенето на скъпия оловен кристал.
Пиршеството продължи до късно през нощта, все така буйно, в необуздано веселие.
Не беше изтекъл и час след дръзката наздравица на княз Кузин, когато графинята се надигна от стола си с извинението, че се налага да надникне в кухнята, тъй като била длъжна да надзирава многобройната прислуга. Кити още не бе затворила вратата след себе си, когато графът запита офицерите от най-близкия до него край на дългата маса:
— Какво ще кажете да прескочим за ден-два до Мадам Зоя в Нижний? Иля Иванич ми спомена, че Зоя е довела нови шест девойки от Грузия, Задкавказието. — Граф Пьотр Радишевски изгледа въпросително пийналите си подчинени.
Шумен пиянски рев потвърди недвусмислено единодушната подкрепа на височайшото предложение.
— Първо да се навечеряме, а после — на конете и право към Нижний! — разпалено махна с ръка съпругът на Кити.
— Да пием за това! — кресна мършавият подпоручик, който дразнеше всички с превзетия си петербургски акцент. — Жени, водка, бифтеци и малко късмет… какво друго му трябва на войника? — Чашите отново бяха пресушени на екс сред възторжените викове в чест на прелестните наслади, които им обещаваше нощният пансион на Мадам Зоя.