— Тя си отива утре — повтарям, пренебрегвайки чара на Елизабет Шор, сякаш ме е грижа дали е начетена. Сякаш и Едуард го е грижа. Сякаш е в състояние да каже истината за една жена. Той тича след жените като възбуден пес след разгонена кучка. Убедена съм, че не знае нищо за тяхната начетеност или нрав.
— Това ще е първото нещо, с което ще се заема утре, скъпа. Първото нещо.
Лятото на 1477 г.
През юни Едуард нарежда да арестуват Джордж за държавна измяна и го изправя пред съвета. Само аз знам какво струваше на съпруга ми да обвини брат си, че крои заговор за смъртта му. Той държи скръбта и срама си скрити от всички други. На събранието на Частния съвет не се представят доказателства: доказателства не са необходими. Сам кралят заявява, че е извършена държавна измяна, а никой не може да спори с краля по подобно обвинение. А и наистина, няма нито един човек, когото Джордж да не е хващал за ръкава и придърпвал в някой тъмен коридор, за да му нашепва безумните си подозрения. Няма човек, който да не е чувал обещанието за издигане, ако стане съучастник в заговор срещу Едуард. Няма човек, който да не е виждал Джордж да отказва всякаква храна, приготвена в готварницата по моя заръка, или да хвърля сол през рамо, преди да седне да се храни на трапезите ни, или да стисва юмрук в знака срещу магьосничество, когато минавам покрай него. Няма човек, който да не знае, че Джордж е сторил всичко, освен сам да напише обвинението си в държавна измяна и да подпише собствените си признания. Но никой от тях, дори сега, не знае какво иска да направи Едуард по въпроса. Намират Джордж за виновен в измяна, но не определят наказание. Никой от тях не знае какво е готов да стори кралят срещу брата, когото още обича.
Зимата на 1477 г.
Празнуваме Коледа в Уестминстър, но това е една странна Коледа, когато Джордж, херцог Кларънс, отсъства от мястото си в голямата зала, а лицето на майка му е като буреносен облак. Джордж е в Тауър, обвинен в държавна измяна. Прислужват му добре, храни се добре, пийва си добре — не се и съмнявам — но съименникът му е в нашата детска стая, а истинското му място е при нас. Около мен са всичките ми деца, което ми дарява цялата радост, която бих могла да си пожелая: Едуард се е прибрал от Лъдлоу заедно с Ричард, Томас се е завърнал от гостуване в бургундския двор, другите деца са здрави и силни, новото бебе Джордж е в детската стая.
През януари празнуваме най-голямата и бляскава сватба, която Англия е виждала — обричането на моя малък Ричард на наследницата Ан Моубри. По време на сватбеното им празненство вдигат четиригодишния принц и малкото момиче върху масата в прекрасните им миниатюрни дрехи и те се държат за ръце като двойка малки кукли. Ще живеят отделно, докато пораснат достатъчно, за да се оженят, но е важно, че осигурих такова състояние за малкото си момче: той ще бъде най-богатият принц, който Англия е виждала някога.
Но след Дванайсетата нощ Едуард идва при мен и казва, че Частният му съвет го притиска да вземе окончателно решение относно съдбата на брат си Джордж.
— Какво мислиш? — питам. Имам лошо предчувствие. Мисля си за моите момчета от фамилията Йорк: отново Едуард, Ричард и Джордж. Ами ако те се обърнат един срещу друг, както сториха тези?
— Мисля, че трябва да действам — казва той печално. — Наказанието за държавна измяна е смърт. Нямам избор.
Пролетта на 1478 г.
— Не можеш дори да си помислиш, че ще го екзекутираш.
Майката на Едуард профучава покрай мен и влиза в личните покои на Едуард в бързината си да говори със сина си.
Надигам се и ѝ правя съвсем малък реверанс.
— Почитаема майко — казвам.
— Майко, не знам как трябва да постъпя — Едуард се отпуска на едно коляно за благословията ѝ и тя полага длан върху главата му разсеяно, със заучен жест. Свекърва ми не храни нежност към Едуард; не мисли за никой друг освен за Джордж. Тя също ми прави едва забележим реверанс и се обръща отново към сина си.
— Той е твой брат. Помнѝ това.
Едуард свива рамене с нещастно изражение.
— Всъщност самият той казва, че не е — изтъквам. — Джордж твърди, че е само полубрат на Едуард, тъй като настоява, че Едуард е копеле, което ви е направил един английски стрелец. Той позори и вас, както и нас. Не пести клеветите. Не се колебае да клевети когото и да било от нас. Мен нарича вещица, но вас нарича блудница.
— Не вярвам, че казва нещо подобно — заявява тя безцеремонно.
— Майко, казва го — отвръща Едуард. — И обижда мен и Елизабет.