Пет месеца по-късно съм се оттеглила в усамотение, очаквайки раждането на ново дете. Не очаквам момче. Не си въобразявам, че едно дете може да замести друго. Но малката Катрин идва точно в подходящия момент, за да ни утеши, в люлката отново има принцеса от династията Йорк, детската стая на рода Йорк е пълна и оживена, както обикновено. Минава още година, и аз раждам ново бебе: моето момиченце Бриджет.
— Мисля, че това ще бъде последното — съобщавам със съжаление на Едуард, когато излизам от усамотението си.
Страхувам се, че той ще отбележи, че остарявам. Но вместо това той ми се усмихва, сякаш все още сме млади влюбени, и целува ръката ми.
— Никой мъж не би могъл да иска повече — казва ми нежно. — И никоя кралица не е полагала по-големи усилия. Ти ме дари с голямо семейство, любов моя. И се радвам, че това ще е последното ни дете.
— Не искаш ли още едно момче?
Той поклаща глава.
— Искам да те обладавам за удоволствие, и да те държа в прегръдките си от страст. Искам да знаеш, че желая целувката ти, а не още един наследник за трона. Да знаеш, че те обичам изцяло заради самата теб, когато идвам в леглото ти, а не защото си кобилата за разплод на Йорк.
Накланям глава назад и го поглеждам изпод ресниците си.
— Искаш да си лягаш с мен от любов, а не за да създаваш деца? Това не е ли грях?
Ръката му обгръща талията ми, а свитата му длан — гърдата ми.
— Ще се погрижа усещането да е изключително греховно — обещава ми той.
Април 1483 г.
Времето е необичайно студено за сезона, и реките прииждат. В Уестминстър сме за Великден, аз гледам през прозореца си към пълноводната и бързо течаща река и си мисля за сина си Едуард, отвъд водите на голямата река Севърн, далече от мен. Виждам Англия като страна на пресичащи се водни пътища: езера, потоци и реки. Мелузина сигурно е навсякъде: това е страна, създадена по неин вкус.
Съпругът ми Едуард, човек на земята, изведнъж решава да отиде на риболов, излиза за целия ден и се връща у дома мокър до кости и весел. Настоява да изядем за вечеря сьомгата, която е хванал в реката, и слугите я внасят в трапезарията, като я държат на височината на раменете си, под съпровод на фанфари: кралски улов.
Тази нощ той има треска и аз го гълча, че се е намокрил и е настинал, сякаш е още момче, та излага така на опасност здравето си. На другия ден той е по-зле, става за малко, но после се връща в леглото: прекалено е отпаднал. На третия ден докторът казва, че трябва да му пуснат кръв, а Едуард заявява, че не им позволява да го докосват. Казвам на лекарите, че ще стане както настоява кралят, но отивам в стаята му, докато спи, и се вглеждам в пламналото му, зачервено лице, за да се уверя, че това е само мимолетна болест. Не е чума или сериозна треска. Той е силен мъж в добро здраве. Може да заболее от простуда и да се пребори с нея за по-малко от седмица.
Положението му не се подобрява. А сега започва да се оплаква и от стягащи болки в корема и ужасни приливи на горещина. След по-малко от седмица дворът е обзет от страх, а аз съм изпаднала в състояние на безмълвен ужас. Лекарите са безполезни: дори не знаят какво му е; не знаят какво е породило треската му; не знаят какво ще я изцери. Той не може да задържа нищо. Повръща всичко, което хапне, и се бори с болката в корема си, сякаш води нова война. Бдя в стаята му заедно с дъщеря ми Елизабет и го наглеждаме заедно с две болногледачки, на които имам доверие. Хейстингс, неговият приятел от момчешките години, и негов партньор във всяко начинание, включително и в безкрайно глупавия риболовен излет, бди в преддверието. Съобщават ми, че блудницата Шор прекарва цялото си време на колене пред олтара в Уестминстърското абатство, обзета от мъчителен страх за мъжа, когото обича.
— Пуснете ме да го видя — умолява ме Уилям Хейстингс.
Поглеждам го студено.
— Не. Той е болен. Не се нуждае от другар за скитосване по жени или пиене, или игра на комар. Следователно няма нужда от вас. Вие и всички като вас съсипахте здравето му. Сега ще се грижа за него, докато оздравее, и ако постигна своето, когато се оправи, той няма да ви види повече.
— Нека го видя — моли ме той. Дори не се защитава от гнева ми. — Искам единствено да го видя. Непоносимо ми е да не го виждам.
— Чакайте като куче тук навън — казвам безмилостно. — Или се върнете при блудницата Шор и ѝ кажете, че сега може да служи на вас, защото кралят е приключил и с двама ви.