— И аз.
— И аз.
— И аз.
— Брат ми Ричард ще бъде негов настойник — казва Едуард. Трепвам и съм готова да отдръпна ръка, но Хейстингс я държи в здрава хватка.
— Както желаете, сир — казва той, като ме поглежда строго. Той знае, че мразя Ричард, и че това, че разполага с такава власт на север, не ми се нрави.
— Брат ми Антъни — прошепвам, подтиквайки краля да назове името му.
— Не — казва Едуард упорито. — Ричард, херцог Глостър, ще бъде негов настойник и протектор на кралството, докато принц Едуард заеме трона си.
— Не — прошепвам. Ако само можех да говоря с краля насаме, бих могла да го убедя, че с Антъни като протектор ние, фамилията Ривърс, можем да опазим страната. Не искам Ричард да застрашава властта ми. Искам синът ми да бъде заобиколен от моето семейство. Не искам никого от роднините ми по сватовство от фамилията Йорк в новото управление, което ще изградя около сина си. Искам той да бъде едно момче от фамилията Ривърс на трона на Англия.
— Кълнете ли се в това? — пита Едуард.
— Да — казват всички те.
Хейстингс ме поглежда:
— А вие заклевате ли се? Заклевате ли се, че както ние обещаваме да поставим сина ви на трона, вие обещавате да приемете Ричард, херцог Глостър, като протектор?
Разбира се, че не. Ричард не ми е приятел, а вече държи под свое разпореждане половин Англия. Защо да му вярвам, че ще постави сина ми на трона, когато сам той е принц от династията Йорк? Защо да не се опита да заграби трона за себе си? А и той има син, момче от малката Ан Невил, момче, което може да бъде Уелски принц на мястото на моя принц. Защо Ричард, който е водил половин дузина битки на страната на Едуард, да не поведе още една за себе си?
Лицето на Едуард е сиво от изтощение.
— Закълни се в това, Елизабет — прошепва той. — Заради мен. Заради Едуард.
— Мислиш ли, че това ще осигури безопасност на Едуард?
Той кимва.
— Това е единственият начин. Той ще бъде в безопасност, ако ти и лордовете постигнете съгласие, ако Ричард се съгласи.
Хваната съм натясно.
— Заклевам се — казвам.
Едуард отпуска здравата хватка, в която е стиснал ръцете ни, и се отпуска назад на възглавниците си. Хейстингс надава вой като куче, заравя лице в завивката и ръката на Едуард сляпо намира пътя си, за да докосне главата на стария си приятел, сякаш за благословия. Останалите се изнизват един по един: от двете страни на леглото оставаме Хейстингс и аз, а между нас — умиращият крал.
Нямам време за скръб, нямам време да осъзная колко огромна е загубата ми. Отвътре сърцето ми се къса заради мъжа, когото обичам, единственият мъж, когото съм обичала в целия си живот, единственият мъж, когото някога ще обичам. Едуард, момчето, което идваше при мен, когато го чаках. Моят любим. Нямам време да мисля за това, когато бъдещето на сина ми и изгледите за семейството ми зависят от това да имам твърда воля и сухи очи.
Същата нощ пиша на брат си Антъни:
Кралят е мъртъв. Доведи новия крал Едуард в Лондон възможно най-бързо. Доведи колкото мъже успееш да събереш като кралска стража — ще имаме нужда от тях. Едуард безразсъдно назначи Ричард, херцог Глостър, като протектор. Ричард мрази поравно теб и мен заради обичта на краля към нас и заради собственото ни влияние. Трябва да коронясаме Едуард незабавно и да се защитим от херцога, който никога няма да се откаже от протектората без борба. Набирай войници, докато се придвижваш, и пътьом събери оръжията, складирани на тайни места. Подготви се за битка, за да защитиш нашия наследник. Ще забавя оповестяването на смъртта колкото мога повече, така че Ричард, който е на север, все още да не знае какво става. Тъй че побързай.
Онова, което не знам, е, че Хейстингс пише на Ричард — листът е зацапан с петна от сълзите му, но достатъчно четлив — за да съобщи, че семейство Ривърс се въоръжава и се събира около своя принц и че ако Ричард иска да поеме длъжността на протектор, ако иска да опази младия принц Едуард от собственото му алчно семейство, е по-добре да дойде веднага, с толкова мъже от най-важните си владения на север, колкото успее да събере, преди принцът да бъде похитен от собствените си сродници. Той пише:
Кралят остави под ваша опека всичко — имуществото си, своя наследник, кралството. Осигурете закрилата на вашия суверен Едуард V и елате в Лондон, преди семейство Ривърс да ни залее.
Онова, което не знам и което не си позволявам да помисля, е, че след като се научих да се боя от постоянните войни за престола на Англия, тепърва започвам своя собствена и че на карта този път е заложено наследството и дори животът на обичния ми син.