Выбрать главу

Градът очаква да види какво ще направи лорд-протекторът. Всичко зависи от това. Дали Ричард, херцог Глостър, любимият предан брат на покойния крал, ще изпълни предсмъртното искане на брат си и ще постави сина му на трона? Дали, верен както винаги, ще изиграе ролята си на лорд-протектор и ще пази племенника си до деня на коронацията му? Или Ричард, херцог Глостър, лъжлив и вероломен като всеки поддръжник на Йорк, ще вземе властта, която неговият брат му даде, ще лиши племенника си от наследство и ще сложи короната на собствената си глава, и ще обяви собствения си син за Уелски принц? Никой не знае какво може да направи херцог Ричард, а мнозина — както винаги — искат единствено да са на печелившата страна. Всички ще трябва да почакат и да видят. Само аз бих го сразила още сега, ако можех. Просто за да се подсигуря.

Отивам до ниските прозорци и се взирам надолу към реката, която тече толкова наблизо, че почти мога да се надвеся навън и да я докосна. При шлюза, който води към абатството, има лодка с въоръжени мъже. Те ме пазят и пречат на съюзниците ми да стигнат до мен. Всички приятели, които се опитат да ме доближат, ще бъдат прогонени.

— Той ще вземе короната — казвам тихо на реката, на Мелузина, на майка ми. Те ме слушат в течащите води. — Ако трябва да заложа състоянието си на това, бих го сторила. Той ще вземе короната. Всички мъже от рода Йорк са болни от амбиция и Ричард, херцог Глостър, не е различен. Едуард рискуваше живота си година след година, борейки се за трона си. Джордж предпочете да пъхне глава в бъчва с вино, отколкото да обещае никога да не предявява претенции за него. Сега Ричард влиза на кон в Лондон начело на хиляди въоръжени мъже. Той не прави това заради племенника си. Ще се опита да завоюва короната за себе си. Той е принц на Йорк. Не може да не го направи. Ще намери сто причини да го стори и дори след години хората още ще спорят за онова, което той прави днес. Но аз смятам, че той ще вземе короната, защото не може да се спре — не повече, отколкото Джордж можеше да спре да бъде глупак, или Едуард — да бъде герой. Ричард ще вземе короната и ще отстрани мен и моите близки.

Спирам и казвам откровено.

— А в моята природа е да се боря за своето. Ще бъда готова за него. Ще бъда готова за най-лошото, което може да направи. Ще се подготвя да изгубя сина си Ричард Грей и най-скъпия си брат Антъни, както вече загубих баща си и брат си Джон. Времената са трудни, понякога — твърде трудни за мен. Но тази сутрин съм готова. Ще се боря за сина си и за неговото наследство.

Точно когато утвърждавам решимостта си, на портата на убежището се появява посетител, разнася се тревожно ритмично почукване, после се повтаря. Тръгвам към голямата залостена врата много бавно, като стъпквам страха си с всяка крачка. Отварям шпионката и виждам блудницата Елизабет Шор с качулка на главата, за да скрие ярко златистата ѝ коса и почервенели от плач очи. През решетката тя вижда бледото ми лице, сякаш съм затворничка, която я гледа гневно.

— Какво искаш? — питам студено.

Щом чува гласа ми, тя се сепва. Навярно е мислила, че все още държа главен коняр и дузина камериери, които да отварят вратата вместо мен.

— Ваша светлост?

— Същата. Какво искаш, Шор?

Тя изчезва напълно, докато прави толкова нисък реверанс, че се снишава под решетката на вратата, и за миг виждам комичната страна на това, когато тя се изправя отново като бледа луна на хоризонта и отново влиза в полезрението ми.

— Идвам с дарове, ваша светлост — казва тя отчетливо. После снишава глас: — И новини. Моля ви, пуснете ме заради краля.

Обзема ме гняв, когато тя се осмелява да го спомене, после си давам сметка, че тя явно още смята, че е на служба при него, а мен все още приема като негова съпруга, и дръпвам назад резетата на вратата, и бързо ги разтварям, когато тя се стрелва вътре като подплашена котка.

— Какво? — питам безцеремонно. — Какво си мислиш, като идваш тук неканена?

Тя не пристъпва по-нататък в убежището ми: остава на студения праг на вратата. Оставя на пода кошница, която носи като кухненска прислужница. Бързо забелязвам пушената шунка и печеното пиле.

— Изпраща ме сър Уилям Хейстингс, с поздрави и уверения в лоялността си — изрича тя припряно.

— О, нима ти смени покровителя си? Негова блудница ли си сега?

Тя ме поглежда право в лицето и трябва да се сдържа, за да не ахна при вида на гордата ѝ красота. Има сиви очи и светла коса. Изглежда така, както изглеждах аз преди двайсет години. Прилича на моята дъщеря Елизабет Йорк: жена с хладна английска красота, английска роза. Бих могла да я мразя заради това, но откривам, че не е така. Мисля си, че ако преди двайсет години Едуард беше женен, аз нямаше да съм по-добра от нея и щях да предпочета да съм негова блудница, отколкото да не го познавам изобщо.