Юни 1483 г.
Уверенията на Хейстингс не ме разколебават. Решена съм да воювам срещу Ричард. Ще го унищожа, ще освободя сина си и брат си и ще оповестя възкачването на младия крал на престола. Няма да чакам покорно и смирено, както предлага Хейстингс, Ричард да короняса Едуард. Нямам му доверие, нямам доверие на Частния съвет или на гражданите на Лондон, които лицемерно чакат да се присъединят към печелившата страна. Ще се подготвя за нападение и това би трябвало да го изненада.
— Пратѝ съобщение на чичо си Едуард — казвам на Томас, по-младия от моите синове Грей. — Съобщи му да доведе флота готов за битка, а ние ще напуснем убежището си и ще вдигнем хората на оръжие. Херцогът нощува в замъка Бейнард с майка си. Едуард трябва да нападне замъка, докато ние проникнем в Тауър и измъкнем нашия принц Едуард.
— А ако Ричард няма никакво друго намерение, освен да го короняса? — пита ме той. Започва да пише съобщението с шифър. Нашият пратеник чака скрит, готов да потегли към флота, който стои в готовност в дълбоката вода на Даунс.
— Тогава Ричард ще загине и така или иначе ще коронясаме Едуард — казвам. — Навярно ще сме убили предан приятел и принц от династията Йорк, но ще имаме време да скърбим за това по-късно. Нашето време е сега. Не можем да го чакаме да затегне властта си над Лондон. Половината страна вероятно все още не е научила, че крал Едуард е мъртъв. Нека да довършим херцог Ричард, за да не допуснем неговото управление да продължи още дълго.
— Бих искал да си осигуря помощта на някои от лордовете — казва той.
— Правѝ каквото трябва — казвам с безразличие. — Лейди Маргарет Станли ми съобщава, че съпругът ѝ е на наша страна, макар да изглежда, че е приятел на Ричард. Можеш да попиташ него. Но онези, които не се вдигнаха в наша защита, когато Ричард влезе в Лондон, могат да умрат заедно с него, ако питаш мен. Те са предатели спрямо мен и спрямо паметта на съпруга ми. Онези, които оцелеят в тази битка, ще бъдат изправени на съд и обезглавени.
Томас вдига поглед към мен.
— В такъв случай ти отново обявяваш война — казва той. — Ние, семейство Ривърс, и хората, които са на служба при нас, нашите братовчеди и сродници и роднини по сватовство срещу лордовете на Англия, начело с твоя девер, херцог Ричард. Сега Йорк се изправя срещу Йорк. Ще бъде жестока борба и ще е трудно да свърши, щом вече е започнала веднъж. И ще е трудна за спечелване.
— Тя трябва да се започне — отвръщам мрачно. — И аз трябва да победя.
Блудницата Елизабет Шор не е единствената, която идва при мен с предадени шепнешком новини. Сестра ми Катрин, съпруга на надменния херцог Бъкингам, бивше мое протеже, идва на семейно посещение, като носи хубаво вино и ранни малини от Кент.
— Ваша светлост, сестро — обръща се тя към мен, като прави нисък реверанс.
— Сестро херцогиньо — отвръщам хладно. Омъжихме я за Бъкингамския херцог, когато той беше навъсен сирак едва на девет години. Спечелихме ѝ хиляди акри земя и най-високата титла в Англия, над която са само принцовете. Показахме му, че макар да се надува като млад паун от гордост поради изтъкнатото си име, далеч по-велико от нашето, все пак ние имаме властта да му изберем съпруга, и ми беше забавно да взема древното му име и да го дам на сестра си. Катрин имаше късмет да бъде удостоена с титлата на херцогиня по мое благоволение, макар да бях кралица. А сега колелото на съдбата се завърта отново, и тя се оказва омъжена не за сърдито момче, а за почти трийсетгодишен мъж, който сега е най-добрият приятел на лорд-протектора на Англия, а аз съм овдовяла кралица, укриваща се, докато врагът ми е на власт.
Тя ме хваща под ръка и преплита пръсти с моите, както правеше някога, когато бяхме момичета в Графтън, и отиваме до прозореца да погледнем към мудно влачещата се вода.
— Говори се, че си се омъжила с магия — казва тя; устните ѝ едва се движат. — И ще намерят някой да се закълне, че Едуард е бил женен за друга жена преди теб.
Срещам намръщения ѝ поглед.
— Това е стара клюка. Не ме тревожи.
— Моля те. Слушай. Може да не успея да дойда отново. Съпругът ми става все по-влиятелен и изтъкнат. Мисля, че ще ме отпрати в провинцията, и не мога да му се противопоставя. Слушай ме. Те са убедили Робърт Стилингтън, епископът на Бат и Уелс…
— Но той е на наша страна — прекъсвам я, забравяйки, че вече няма „нас“.
— Беше на ваша страна. Вече не. Беше лорд-канцлер на Едуард, но сега е най-големият приятел на херцога. Уверява го, както казваше и на Джордж, херцог Кларънс, че Едуард е бил женен за лейди Елинор Бътлър, преди да се ожени за теб, и че тя има законен син от него.