Извръщам лице. Това е цената, която плащам, задето имах съпруг, неспособен да сдържа нагона си.
— Всъщност мисля, че ѝ е обещал женитба — прошепвам. — Може би дори са провели някаква церемония. Антъни винаги е смятал така.
— Това не е всичко.
— Какво още?
— Казват, че крал Едуард дори не е бил истински син на баща си. Бил е копеле, натрапено на стария херцог на Йорк.
— Пак ли този слух?
— Пак.
— И кой разпространява тези изтъркани лъжи?
— Херцог Ричард и моят съпруг говорят за това навсякъде. Има и по-лошо: мисля, че майката на краля, Сесили, е готова да признае публично, че твоят съпруг е бил незаконороден. Мисля, че е готова да го стори, за да постави сина си Ричард на трона и да отстрани твоя син. Херцог Ричард и моят съпруг разгласяват навсякъде, че твоят съпруг е бил незаконороден, а също и синът му. Това превръща херцог Ричард в следващия законен наследник.
Кимвам. Разбира се. Разбира се. После ще бъдем прокудени в изгнание и херцог Ричард ще стане крал Ричард, а бледият му и болнав син ще заеме мястото на моето красиво момче.
— И най-лошото от всичко — прошепва тя, — херцогът те подозира, че събираш собствена армия. Предупреди членовете на съвета, че готвиш да унищожиш него и всички стари лордове на Англия. И затова замина за Йорк, за да събере хора, които са му верни. Готви се да ни удари с армия от северняци.
Усещам как хватката ми върху ръката ѝ се затяга.
— Събирам хората си — потвърждавам. — Имам планове. Кога ще пристигнат мъжете от Севера?
— Току-що ги свика — казва тя. — Ще им бъдат необходими няколко дни. Може би седмица, може би повече. Готови ли сте да се вдигнете на оръжие сега?
— Не — отронвам едва чуто. — Не още.
— Не знам какво можеш да направиш оттук. Не е ли по-добре да излезеш и да се явиш лично пред Частния съвет? Някои от лордовете в Частния съвет срещат ли се с теб? Имаш ли план?
Кимвам.
— Бъди сигурна, че имам план. Ще освободя Едуард и начаса ще изпратя тайно сина си Ричард на безопасно място. Ще подкупя стражите в Тауър да освободят Едуард. Той е заобиколен от надеждни мъже. Мога да им имам доверие, че ще си затворят очите за бягството му. Синът ми Томас Грей ще се измъкне оттук. Ще се обърне към шерифа Хътън да спаси брат му Ричард Грей и вуйчо му Антъни, а след това ще се въоръжат, ще се върнат и ще измъкнат всички ни. Ще вдигнат на оръжие хората ни. Ще спечелим тази битка.
— Първо ще отпратиш момчетата?
— Едуард подготвя бягството ни още отпреди години, още преди те да се родят. Заклех се, че ще опазя момчетата, каквото и да се случи. Спомнете си, че стигнахме до трона чрез толкова битки: той никога не е смятал, че сме в безопасност. Винаги сме били подготвени за опасност. Дори ако Ричард няма намерение да им стори зло, не мога да позволя да ги държи в плен и да заяви пред света, че са незаконородени. Брат ни сър Едуард ще доведе флота да атакува херцог Ричард, а един от корабите ще отведе момчетата при Маргарет във Фландрия и там ще бъдат в безопасност.
Тя стисва лакътя ми, а лицето ѝ е побеляло.
— Скъпа моя… О, Елизабет! Мили Боже! Нима не знаеш?
— Какво? Какво сега?
— Брат ни Едуард е изчезнал. Моряците от флота са вдигнали метеж срещу него в полза на лорд-протектора.
За миг съм толкова потресена, че онемявам.
— Едуард? — обръщам се към нея и стисвам ръцете ѝ. — Мъртъв ли е? Убили ли са брат ни Едуард?
Тя поклаща глава.
— Не знам. Не мисля, че някой знае. Със сигурност не е обявен за мъртъв. Не е екзекутиран.
— Кой е настроил мъжете срещу него?
— Томас Хауард — тя назовава един издигащ се на власт благородник, който се присъедини към каузата на Ричард с надеждата за облаги и пост. — Обикалял сред моряците от флота. Те и без друго не били уверени, че трябва да се отправят в морето. Обърнали се срещу командването на Ривърс. Мнозина обикновени хора мразят нашето семейство.
— Изчезнал — изричам. И все още не мога да възприема огромния мащаб на поражението ни. — Изгубихме Едуард, изгубихме и флота, изгубихме и съкровището, което той носеше — прошепвам. — Уповавах се на него да ни спаси. Той щеше да дойде по реката и да ни отведе на безопасно място. А със съкровището щяхме да съберем армия във Фландрия и да платим на поддръжниците си тук. Флотът трябваше да атакува Лондон и да го превземе откъм реката.
Тя се поколебава, а после, сякаш моето отчаяние я е накарало да вземе решение, пъхва ръка в наметката си и изважда късче тъкан, ъгълче от платнена кърпичка. Подава ми го.