— Мисля, че той ще управлява Англия чрез сина ти, ако теб те няма да предотвратиш това — казва той без заобикалки. — Ще го постави на трона и ще го направи своя марионетка. Той ще бъде втори Уорик, втори Създател на крале. Той не иска трона за себе си — иска да бъде регент и лорд-протектор. Ще назначи себе си за регент и ще управлява чрез сина ти.
— Едуард ще бъде крал от мига, в който бъде коронясан — казвам аз. — Ще видим в кого ще се вслушва тогава!
— Ричард може да откаже да предаде властта, докато Едуард навърши двайсет и една години — казва той. — Може да господства над кралството през следващите осем години. Ние трябва да бъдем там, представени в Частния съвет, защитавайки интересите си.
— Ако мога да бъда сигурна, че синът ми е в безопасност.
— Ако Ричард имаше намерение да го убие, щеше да го направи в Стоуни Стратфорд, когато арестуваха Антъни. Тогава нямаше кой да го защити и никакъв свидетел освен Бъкингам — казва Лайънъл с равен тон. — Но той не го направи. Вместо това падна на едно коляно, даде пред него клетва за вярност и го въведе с почести в Лондон. Ние сме тези, които създадоха недоверие. Съжалявам, сестро: това бе твое дело. Никога не съм спорил с теб в живота си, знаеш това. Но сега грешиш.
— О, лесно ти е да го кажеш — казвам раздразнено. — Аз имам седем деца, които трябва да защитя, и кралство, което да управлявам.
— Тогава го управлявай — казва той. — Настани се в кралските си покои в Тауър и присъствай на коронацията на сина си. Седни на трона си и дай заповеди на херцога, който е само твой девер и настойник на сина ти.
Размишлявам върху това. Може би Лайънъл е прав и аз трябва да бъда в сърцето на плановете за коронацията, да печеля хората на страната на новия крал, да им обещавам услуги и почести в неговия двор. Ако изляза сега с прекрасните си деца и отново създам свой двор, ще мога да управлявам Англия чрез сина си. Редно е да предявя правата си за нашето място, а не да се крия уплашено. Мисля си: мога да се справя с това. Не е нужно да потеглям на война, за да си спечеля трона. Мога да направя това като властваща кралица, като обичана кралица. Хората са на мое разположение, готови да ми служат. Мога да ги спечеля на своя страна. Навярно би трябвало да изляза от убежището, да пристъпя под лятното слънце и да заема мястото си.
На вратата се потропва леко и мъжки глас казва:
— Изповедникът на вдовстващата кралица.
Отварям решетката. Отвън стои отец от доминиканския орден с вдигната качулка, така че лицето му е скрито.
— Наредено ми е да дойда при вас да изслушам изповедта ви — казва той.
— Влезте, отче — отвръщам и му отварям широко вратата. Той влиза тихо: сандалите му не издават никакъв шум по големите каменни плочи. Покланя се и изчаква да затворят вратата зад гърба му.
— Дойдох по заповед на епископ Мортън — казва той тихо. — Ако някой ви пита — дошъл съм да ви предложа възможност да се изповядате, вие сте ми говорили за греха на тъгата и безмерната скръб, а аз съм ви посъветвал да не изпадате в отчаяние. Съгласна ли сте?
— Да, отче — казвам.
Той ми подава късче хартия.
— Ще изчакам десет минути, а след това ще си тръгна — казва. — Не ми е позволено да отнеса отговор.
Той отива при ниското столче до вратата и сяда, докато чака времето да мине. Занасям бележката до прозореца на светло, и докато реката клокочи под прозореца, я прочитам. Подпечатана е с герба на фамилията Боуфорт. Изпратена е от Маргарет Станли, някогашната ми почетна дама. Макар да е потомка на рода Ланкастър и майка на техния наследник, тя и съпругът ѝ Томас Станли са ни предани през последните единайсет години. Може би тя ще ми остане вярна. Може би дори ще вземе моята страна срещу херцог Ричард. Тя има интерес да е с мен. Разчиташе, че Едуард ще опрости на сина ѝ произхода му от фамилията Ланкастър и ще му позволи да се завърне у дома от изгнанието си в Бретан. Говореше ми за обичта на една майка към сина ѝ, и как би дала всичко, за да бъде той отново у дома при нея. Обещах ѝ, че това ще стане. Тя няма причина да обича херцог Ричард. Вероятно си мисли, че шансовете ѝ да върне сина си у дома са по-добри, ако остане приятелка с мен и подкрепи връщането ми на власт.
Но тя не е написала нищо за заговор, нито думи на подкрепа. Написала е само няколко реда:
Ан Невил няма да пътува до Лондон за коронацията. Не се е разпоредила да подготвят коне или стражи за това пътуване. Не са ѝ взели мерки за специални одежди за коронацията. Помислих си, че бихте искали да знаете.