Държа писмото в ръка. Ан е болнава, а синът ѝ е слаб. Може би ще предпочете да си остане у дома. Но Маргарет, лейди Станли, не си е дала целия този труд и не се е изложила на цялата тази опасност, само за да ми съобщи това. Тя иска да знам, че Ан Невил не бърза трескаво към Лондон за величествената коронация, защото няма нужда да бърза. Щом не идва, това е по нареждане на нейния съпруг Ричард. Той знае, че няма да има нищо, на което да присъства. Ако Ричард не е наредил на съпругата си да бъде в Лондон навреме за коронацията, най-важното събитие на новото царуване, то тогава причината трябва да е в това, че няма да се състои никаква коронация.
Стоя загледана в реката много, много дълго, и си мисля какво означава това за мен и двамата ми скъпи кралски синове. После отивам и коленича пред монаха.
— Благослови ме, отче — казвам и усещам как ръката му леко се отпуска върху главата ми.
Кухненската прислужница, която излиза да купува хляба и месото всеки ден, се прибира у дома с пребледняло лице и говори с дъщеря ми Елизабет. Моето момиче идва при мен.
— Почитаема майко, почитаема майко, мога ли да говоря с вас?
Гледам през прозореца, отправила замислен поглед към водата, сякаш се надявам, че Мелузина може да се появи от лениво течащите летни води и да ме посъветва.
— Разбира се, скъпа. Какво има?
Нещо в напрегнатата ѝ настойчивост ме предупреждава да бъда нащрек.
— Не разбирам какво става, майко, но Джема се прибра от пазара и казва, че се говори нещо за схватка в Частния съвет, за арест. Сбиване в залата на съвета! А сър Уилям… — тя остава без дъх.
— Сър Уилям Хейстингс?
Назовавам името на най-скъпия приятел на Едуард, заклетият защитник на сина ми и мой отскорошен съюзник.
— Да, той. Майко, на пазара се говори, че той е обезглавен.
Хващам се за каменния перваз на прозореца, когато стаята се залюлява.
— Не е възможно — тя сигурно е разбрала погрешно.
— Тя казва, че сър Ричард разкрил заговор срещу себе си, арестувал двама изтъкнати мъже и обезглавил сър Уилям.
— Тя сигурно греши. Той е един от най-изтъкнатите мъже в Англия. Не може да бъде обезглавен без съдебен процес.
— Тя казва така — прошепва Елизабет. — Казва, че го извели и му отсекли главата върху един пън на Тауър Грийн без предупреждение, без процес, без обвинение.
Коленете ми се подгъват и тя ме улавя, докато падам. Стаята притъмнява пред очите ми, а после пак виждам Елизабет с килната настрана диадема и разпилени по гърба светли коси: моята красива дъщеря се вглежда в лицето ми и шепне:
— Почитаема майко, мамо, кажи нещо. Добре ли си?
— Добре съм — казвам аз. Гърлото ми е пресъхнало. Откривам, че лежа на пода, а ръцете ѝ ме крепят. — Добре съм, скъпа. Но ми се стори, че те чух да казваш… помислих си, че каза… стори ми се, че каза, че сър Уилям Хейстингс е обезглавен?
— Така каза Джема, майко. Но мислех, че ти дори не го харесваш.
Сядам: главата ме наболява.
— Дете, тук вече не става въпрос за харесване. Този лорд е най-големият защитник на брат ти, единственият защитник, който ми предложи помощта си. Той не ме харесва, но е готов да пожертва живота си, за да постави брат ти на трона и да удържи на думата, дадена на баща ти. Ако е мъртъв, сме загубили най-големия си съюзник.
Тя объркано поклаща глава:
— Възможно ли е да е извършил нещо много погрешно? Нещо, което е обидило лорд-протектора?
На вратата се потропва леко и всички замръзваме. Един глас се обажда на френски:
— C’est moi.
— Това е жена, отвори вратата — казвам. За миг бях сигурна, че е палачът на Ричард, сега дошъл за нас с остра брадва, все още изцапана от кръвта на Хейстингс. Елизабет изтичва да отвори страничната врата в голямата дървена порта и блудницата Елизабет Шор се вмъква вътре с качулка върху русата глава, плътно увита в наметало около скъпата брокатена рокля. Тя ми прави нисък реверанс, докато аз още стоя сгушена на пода.
— Значи сте чули — казва тя кратко.
— Хейстингс не е мъртъв, нали?
Очите ѝ са пълни със сълзи, но тя говори стегнато.
— Да, мъртъв е. Затова дойдох. Беше обвинен в измяна срещу херцог Ричард.
Дъщеря ми Елизабет се отпуска на колене до мен и взема леденостудената ми ръка в своята.
— Херцог Ричард арестува сър Уилям по обвинение, че крои заговор за смъртта му. Каза, че Уилям наел вещица, за да действа срещу него. Херцогът каза, че се задъхва и се чувства зле, и че губи сили. Каза, че е изгубил силата на ръката, с която държи меча си, и оголи ръката си в залата на съвета, и я показа на сър Уилям от китката до рамото, и каза, че той със сигурност ще види, че ръката изсъхва и вехне. Каза, че враговете му са му направили заклинание.