Очите ми остават приковани върху бледото ѝ лице. Дори не хвърлям поглед към огнището, където изгорих усуканото късче лен от салфетката на херцога, след като го вързах около горната част на ръката си, а после го проклех, за да му отнема дъха и силата, да направя ръката му, с която държи меча, слаба като на сакат човек.
— Коя жена назовава той като вещица?
— Вас — казва тя. Усещам как Елизабет трепва.
А после добавя:
— И мен.
— Нас двете?
— Да — казва тя простичко. — Затова дойдох да ви предупредя. Ако той може да докаже, че сте вещица, може ли да влезе със сила в убежището ви и да отведе вас и децата ви оттук?
Кимвам. Може.
А си спомням и битката при Тюксбъри, когато собственият ми съпруг нахълта в свято убежище без причина или обяснение, извлече ранени мъже от абатството и ги изкла в гробището, а след това влезе в абатството и уби още хора на стълбите към олтара. Трябваше да изстържат кръвта от пода на олтарната част на църквата, трябваше да осветят отново цялото място — толкова осквернено беше от смъртта.
— Може — казвам. — И по-лоши неща са правени преди.
— Трябва да си вървя — казва тя уплашено. — Той може би ме следи. Уилям би искал да направя каквото мога, за да опазя децата ви, но не мога да направя повече. Редно е да ви кажа: лорд Станли направи каквото можа, за да спаси Уилям. Предупреди го, че херцогът се готви да действа срещу него. Явил му се сън, че ще бъдат разкъсани от глиган1 с окървавени бивни. Той предупреди Уилям. Само че Уилям не мислеше, че ще е толкова бързо… — сега сълзите вече се стичат по бузите ѝ, а гласът ѝ е задавен. — Толкова несправедливо — прошепва тя. — И срещу такъв достоен човек. Да изпрати войници да го извлекат от съвета! Да отсекат главата му дори без да го е изповядал свещеник! Без да има време да се помоли!
— Беше добър човек — признавам.
— Сега, когато той си отиде, загубихте един закрилник. Всички сте в ужасна опасност — заявява тя. — А също и аз.
Тя отново издърпва качулката върху косата си и отива до вратата.
— Желая ви късмет — казва тя. — А също и на синовете на Едуард. Ако мога да ви услужа, ще го сторя. Но междувременно не трябва да ме виждат да идвам при вас. Не смея да дойда отново.
— Чакай — казвам. — Не каза ли, че лорд Станли остава верен на младия крал Едуард?
— Станли, епископ Мортън и архиепископ Родърам са хвърлени в тъмница по заповед на херцога, заподозрени, че работят за вас и вашите близки. Ричард смята, че те заговорничат срещу него. Сега единствените мъже от съвета, останали свободни, са онези, които са готови да действат по повеля на херцога.
— Да не е полудял? — питам невярващо. — Да не би Ричард да е полудял?
Тя поклаща глава.
— Мисля, че е решил да предяви претенции за трона — казва тя простичко. — Помните ли как кралят казваше, че Ричард винаги прави каквото е обещал? Че ако Ричард се закълне, че ще направи нещо, го прави — каквото и да му струва?
Не искам да слушам как тази жена цитира пред мен съпруга ми, но се съгласявам.
— Мисля, че Ричард е взел решение, мисля, че е дал обещание на себе си. Мисля, че е решил, че най-доброто нещо за него и за Англия е един силен нов крал, а не момче на дванайсет години. А сега е решил: ще направи всичко, каквото е нужно, за да постави себе си на трона. Каквато и да му струва.
Тя открехва леко вратата и надзърта навън. Взема кошницата, за да остави впечатлението, че е идвала да ни донесе някакви продукти. Надзърта обратно към мен иззад вратата.
— Кралят винаги казваше, че Ричард няма да се спре пред нищо, щом вече има план — казва тя. — Ако не се спре пред нищо сега, вие няма да бъдете в безопасност. Надявам се, че можете да се погрижите за себе си, ваша светлост, за себе си и децата… за себе си и за синовете на Едуард — тя прави малък реверанс и прошепва: — Бог да ви благослови в негово име — после вратата щраква зад нея и тя изчезва.
Не се колебая. Сякаш глухото стоварване на брадвата върху врата на Хейстингс на Тауър Грийн е тръба, която дава сигнал за началото на надпревара. Но това е надпревара да опазя сина си от заплахата на чичо му, който сега е готов да убива. Вече не се съмнявам, че херцог Ричард ще убие и двамата ми сина, за да разчисти пътя си към трона. Не бих дала и пукнат грош за живота на сина на Джордж, където и да е настанен. Видях Ричард да влиза в стаята на спящия крал Хенри, за да убие един беззащитен човек, защото правото му да претендира за трона бе също толкова основателно, колкото и това на Едуард. Не се съмнявам, че Ричард ще последва същата логика, която последваха тримата братя онази нощ. Един свят и миропомазан крал беше пречка между техния род и трона и те го убиха. Сега моето момче е пречка между Ричард и трона. Той ще го убие, ако може, и може би няма да мога да го предотвратя. Но се кълна: той няма да залови по-малкия ми син Ричард.
1
На герба на Ричард, херцог Глостър, впоследствие крал Ричард III, е изобразен глиган. — Бел.пр.