Гледам лодката от прозореца си и отначало още го виждам на кърмата, полюляващ се, докато малката лодка се движи с равномерни тласъци, когато лодкарят натиска веслата. После течението улавя лодката, те поемат по-бързо, виждат се други лодки, баржи, рибарски лодки, търговски кораби, фериботи, увеселителни корабчета, дори два огромни сала, които влачат дървени трупи, и вече не мога да виждам момчето си, то е отишло при реката, а аз трябва да го поверя на Мелузина и водата, и оставам без него, изоставена, без последния си син, застанала като вкоренена на брега на реката.
Порасналият ми син, Томас Грей, заминава същата нощ. Измъква се през вратата към задните улички на Лондон, облечен като коняр. Имаме нужда от човек навън, който да научава новините и да събере войски за нас. Има стотици мъже, които са ни верни, и хиляди, които са готови да се бият срещу херцога. Но те трябва да бъдат събрани и организирани и Томас трябва да направи това. Не е останал никой друг, който може да го стори. Той е на двайсет и седем години. Знам, че го изпращам в опасност, може би — на смърт.
— Късмет — пожелавам му. Той коленичи пред мен и аз полагам ръка върху главата му за благословия. — Къде ще отидеш?
— На най-безопасното място в Лондон — казва той с печална усмивка. — Място, където обичаха твоя съпруг и никога няма да простят на херцог Ричард, задето го предаде. Където упражняват единствения честен занаят в Лондон.
— Кое място имаш предвид?
— Публичния дом — казва той с широка усмивка. После потъва в мрака и изчезва.
На другата сутрин, рано, Елизабет води при мен малкия паж. Той беше на служба при нас в Уиндзор и се съгласи да ни служи отново. Елизабет го държи за ръката, защото тя е мило момиче, но той мирише на конюшните, където спи.
— Ще отговаряш на името Ричард, херцог на Йорк — казвам му. — Хората ще се обръщат към теб с „милорд“ и „сир“. Няма да ги поправяш. Няма да казваш нито дума. Просто кимай.
— Да, г’спожо — промърморва той.
— И ще ме наричаш „почитаема майко“ — казвам.
— Да, г’спожо.
— Да, почитаема майко.
— Да, почитаема майко — повтаря той.
— И ще се изкъпеш и ще си сложиш чисти дрехи.
Уплашеното му личице рязко се вдига към мен.
— Не! Не мога да се къпя! — протестира той.
Елизабет изглежда ужасена.
— Всички ще разберат веднага — казва тя.
— Ще кажем, че е болен — хрумва ми. — Ще кажем, че има простуда или възпалено гърло. Ще му вържем челюстта с парцал и ще му увием шал около устата. Ще му кажем да мълчи. Това е само за няколко дни. Само за да спечелим време.
Тя кимва.
— Аз ще го изкъпя — казва.
— Накарай Джема да ти помогне — казвам. — А някой от мъжете вероятно ще трябва да го държи във водата.
Тя успява да се усмихне, но в погледа ѝ се чете притеснение.
— Майко, наистина ли мислите, че чичо ми, херцогът, ще стори зло на собствения си племенник?
— Не знам — казвам. — И затова отпратих своя обичан кралски син, а синът ми Томас Грей трябваше да потъне в мрака. Вече не знам какво може да направи херцогът.
Слугинята Джема пита дали може да излезе в неделя следобед, за да види как блудницата Шор изпълнява покаянието си.
— В какво се стои това покаяние? — питам аз.
Тя прикляква в реверанс с ниско сведена глава, но толкова отчаяно иска да отиде, че е готова да рискува да ме оскърби.
— Съжалявам, мадам, ваша светлост, но тя ще трябва да мине през града само по фуста, като носи запалена висока свещ, и всички ще я видят. Тя трябва да се покае за греха си, за това, че е блудница. Помислих си, че ако идвам по-рано всеки ден в течение на следващата седмица, може би ще ми позволите…
— Елизабет Шор?
Джема леко повдига лице.
— Прословутата блудница — повтаря тя чутото. — Лорд-протекторът е наредил да се покае публично за плътските си грехове.
— Можеш да идеш да гледаш — казвам рязко. Още един втренчен поглед в тълпата няма да е от голямо значение. Мисля си как тази млада жена, която Едуард обичаше, която Хейстингс обичаше, върви боса, по фуста, понесла висока свещ, заслонила потрепващия ѝ пламък, докато хората крещят оскърбителни думи или я заплюват. Едуард не би одобрил това и заради него, ако не заради нея, бих го спряла, ако можех. Но не мога да направя нищо, за да я защитя. Херцог Ричард се е изпълнил със злоба и дори една красива жена трябва да страда, задето е била обичана.
— Тя понася наказание единствено заради своята външност — брат ми Лайънъл слуша на прозореца одобрителното мърморене на тълпата, докато Елизабет Шор обикаля централната част на града. — И защото сега Ричард я подозира, че укрива брат ти Томас. Той нападна къщата ѝ, но не можа да намери Томас. Тя го опази на сигурно място, скрит от хората на Глостър, а след това го отпрати.