— Бог да я благослови за това — казвам.
Лайънъл се усмихва.
— Очевидно с това наказание Ричард така и не постига целта си. Никой не говори лошо за нея, докато минава — казва той. — Един от лодкарите ми извика, когато бях на прозореца. Той казва, че жените я осъждат, а мъжете просто ѝ се възхищават. Не се случва всеки ден да видят такава прекрасна жена само по фуста. Казват, че прилича на гол ангел, прекрасен и паднал.
Усмихвам се.
— Е, Бог да я благослови, независимо дали е ангел или блудница.
Брат ми, епископът, също се усмихва.
— Мисля, че нейните грехове са извършени от любов, а не от злина — казва той. — А в тези тежки времена навярно именно това е най-важното.
17-ти юни 1483 г.
Изпращат моя сродник, кардинал Томас Баучър, и още половин дузина лордове от Частния съвет да ме убедят и аз ги посрещам като кралица, окачила на шията си кралските диаманти, измъкнати от съкровищницата и седнала на великолепен стол, който ми служи като трон. Надявам се, че изглеждам царствена и изпълнена с достойнство, но всъщност се чувствам способна да убивам. Това са лордовете от Частния съвет. Те заемат постовете, които им даде моят съпруг. Той ги направи това, което са днес, а сега те се осмеляват да дойдат при мен и да ми кажат какво иска херцог Ричард от мен. Зад мен стоят Елизабет и другите ми четири дъщери, подредени в редица. Не присъства никой от синовете или братята ми. Не отбелязват, че синът ми Томас Грей е избягал от убежището и е на свобода в Лондон, а аз определено не привличам внимание към отсъствието му.
Съобщават ми, че са провъзгласили херцог Ричард за протектор на кралството, регент и настойник на принца и ме уверяват, че се готвят за коронацията на сина ми Едуард. Искат по-малкият ми син Ричард да се присъедини към брат си в кралските покои в Тауър.
— Херцогът ще бъде протектор само за броени дни, само до коронацията — обяснява ми Томас Баучър с толкова искрено изражение, че трябва да му се доверя. Това е човек, който е прекарал живота си, опитвайки се да донесе мир на тази страна. Той короняса Едуард като крал, а мен — като кралица, защото вярваше, че ние ще донесем мир на Англия. Зная, че говори от сърце. — Щом младият крал бъде коронясан, цялата власт се възлага на него, а вие сте вдовстваща кралица и майка на краля — казва той. — Върнете се в двореца си, ваша светлост, и присъствайте на коронацията на сина си. Хората се чудят защо не ви виждат, а на чуждестранните посланици им изглежда странно. Позволете ни да сторим онова, в което всички се заклехме пред краля на смъртното му ложе — да поставим сина ви на трона и всички да работим заедно, забравяйки враждата. Нека кралското семейство се настани в кралските апартаменти в Тауър и нека се яви в целия си блясък за коронацията на своя син.
За миг се чувствам убедена. Нещо повече, изкушена съм. Навярно всичко може да завърши щастливо. После си спомням за брат ми Антъни и сина ми Ричард Грей, затворени заедно в замъка Понтефракт, и се поколебавам. Трябва да спра за миг и да помисля. Трябва да ги опазя. Докато съм в убежище, моята безопасност и тази на сина ми Ричард балансира тяхното пленничество — като тежести върху везни. Те са залог за доброто ми поведение, но със същата сила важи и това, че херцог Ричард не смее да ги докосне от страх да не предизвика гнева ми. Ако иска да се отърве от семейство Ривърс, Ричард трябва да държи всички ни във властта си. Като стоя извън неговия обсег, защитавам онези от нас, с които той все пак разполага, както и онези, които са свободни. Трябва да опазя брат си Антъни от враговете му. Трябва. Това е моят кръстоносен поход: като онзи, на който не му позволих да се отправи. Трябва да го опазя, за да бъде светлина на света — такъв, какъвто е сега.
— Не мога да пусна Ричард да тръгне с вас — казвам с глас, изпълнен с престорено съжаление. — Напоследък беше много болен: не мога да допусна за него да се грижи някой друг освен мен. Все още не е добре, изгуби гласа си, и ако се разболее пак, болестта му може да е по-тежка от първия път. Ако искате той и брат му да са заедно, изпратете Едуард да дойде при нас тук, където мога да се грижа и за двамата и да знам, че не са в опасност. Копнея да видя най-големия си син, крал Едуард, и да зная, че е в безопасност. Той може да бъде коронясан със същия успех оттук, както и от Тауър.
— Защо, мадам? — казва Томас Хауард, наежвайки се като грубиян, какъвто е в действителност. — Можете ли да назовете каквато и да е причина те да са в опасност?