Тя се съмнява, че съм осигурила безопасно скривалище за Ричард, и че нашият план да го заменим с пажа ще проработи. Знае, че ако изпращам мним принц да прави компания на Едуард, то е защото се съмнявам, че ще успея да прибера Едуард благополучно у дома. Не храни надежди за бунта, който синът ми Томас Грей организира. Бои се, че така и няма да бъдем спасени.
От утринта, в която чухме песента на реката, а после същия следобед ни донесоха вестта за смъртта на Антъни и Ричард Грей, тя не вярва в моята преценка. Не е повторила убеждението си, че сме прокълнати, но има нещо в мрачното изражение на очите ѝ и бледността на лицето ѝ, което ми подсказва, че се измъчва от кошмари. Бог знае, че не съм я проклела, и не познавам никого, който би сторил подобно нещо на такова прекрасно момиче, но е вярно: тя изглежда, сякаш някой е поставил върху нея тъмен знак и я е набелязал за тежка участ.
Д-р Луис идва отново и аз го моля да я погледне и да ми каже дали е добре. Тя почти е престанала да се храни и е бледа.
— Тя има нужда да бъде свободна — казва той простичко. — Като лекар ви казвам онова, което се надявам да видя скоро като съюзник. Всичките ви деца и вие самата, ваша светлост, не можете да останете тук. Имате нужда да бъдете навън на чист въздух, наслаждавайки се на лятото. Тя е крехко момиче — нуждае се от движение и слънце. Нуждае се от компания. Тя е млада жена — би трябвало да танцува и да флиртува. Има нужда да планира бъдещето си, да мечтае за годежа си, а не да се крие тук, боейки се от смъртта.
— Имам покана от краля — заставям се да изрека титлата, сякаш Ричард би могъл някога да я заслужи, сякаш короната на главата му и елеят върху гърдите му могат да го превърнат в нещо повече от предателя и изменника, какъвто е. — Кралят много настоява да заведа момичетата в къщата си в провинцията това лято. Казва, че принцовете може да бъдат изпратени при мен там.
— И ще отидете ли? — очаква напрегнато отговора ми. Навежда се напред, за да чуе по-добре.
— Първо, моите момчета трябва да ми бъдат предадени. Нямам гаранция за безопасността си или за тази на момичетата ми, освен ако моите момчета не ми бъдат върнати, както той обеща.
— Пазете се, ваша светлост, пазете се. Лейди Маргарет се бои, че Ричард ще ви измами — отронва той. — Тя казва, че според херцог Бъкингам той ще нареди момчетата ви да бъдат… — той се поколебава, сякаш му е непоносимо да изрече думите — убити. Тя казва, че Бъкингамският херцог е толкова ужасѐн от това, че е готов да избави вашите момчета, да ви ги върне, ако се съгласите да гарантирате безопасността и благополучието му, когато се върнете на власт. Ако му обещаете приятелството си, вечното си приятелство, когато отново си върнете онова, което ви принадлежи. Лейди Маргарет казва, че ще го убеди да сключи съюз с вас и семейството ви. Трите фамилии: Стафорд, Ривърс и династията Ланкастър, срещу мнимия крал.
Кимвам. Очаквах това.
— Какво иска той? — питам без заобикалки.
— Дъщеря му — когато има такава — да се ожени за сина ви, младия крал Едуард — казва той. — Самият той да бъде посочен за регент и лорд-протектор, докато младият крал навърши пълнолетие, и да получи северната част на кралството — точно както херцог Ричард. Ако го направите толкова велик херцог, колкото вашият съпруг направи херцог Ричард, той ще предаде своя приятел и ще избави синовете ви.
— А какво иска тя? — питам, сякаш не мога да се досетя, сякаш не знам, че тя е прекарала всеки ден от последните дванайсет години, още откакто синът ѝ беше изпратен в изгнание, в опити да го върне благополучно в Англия. Той е единственото дете, което тя някога е заченала, единственият наследник на семейното ѝ състояние, на титлата на мъртвия ѝ съпруг. Всичко, каквото постигне в живота си, ще е нищожно, ако не успее да върне сина си в Англия, за да поеме наследството.
— Иска споразумение, че синът ѝ може да вземе титлата си и да наследи земите ѝ, а зет ѝ Джаспър да получи обратно земите си в Уелс. Иска и двамата да бъдат свободни да се върнат в Англия, иска да сгоди сина си Хенри Тюдор за дъщеря ви Елизабет и да бъде посочена за наследница след вашите момчета — изрича той на един дъх.
Не се колебая дори за миг. Чакала съм само условията, и те са точно каквито знаех, че ще бъдат. Не благодарение на някакви пророчески дарби, а чрез обикновеното усещане какво щях да поискам аз, ако бях в силната позиция на лейди Маргарет: омъжена за третия по величие мъж в Англия, в съюз с втория, планираща да предаде първия.