— Съгласна съм — казвам. — Съобщете на херцог Бъкингам, а също и на лейди Маргарет, че съм съгласна. И им кажете цената ми: синовете ми трябва да ми бъдат върнати веднага.
На другата сутрин брат ми Лайънъл идва при мен усмихнат.
— При шлюза има някой, който иска да те види — казва той. — Един рибар. Поздрави го тихо, сестро. Помни, че дискретността е най-голямата добродетел на една жена.
Кимвам и се забързвам към вратата.
Лайънъл слага длан върху ръката ми — държи се не толкова като епископ, колкото като брат.
— Недей да пищиш като момиче — казва безцеремонно, и ме пуска да вървя.
Промъквам се през вратата и слизам по каменните стъпала, които водят към каменния коридор. Той е сенчест, осветен само от дневната светлина, която прониква през желязната порта, водеща към реката. Пред входа се полюшва малка лодка; на кърмата е намотана на купчинка малка рибарска мрежа. На входа чака мъж в мръсно наметало и нахлупена ниско шапка, но нищо не може да прикрие високия му ръст. Предупредена от Лайънъл, не надавам вик и, възпряна от вонята на риба, не се хвърлям в обятията му. Просто прошепвам: „Братко, братко мой, от все сърце се радвам да те видя.“
Едно проблясване на тъмните му очи под плътната периферия на шапката ми показва усмихнатото лице на брат ми Ричард Удвил, скрито от брада и мустаци като на някой злодей.
— Добре ли си? — питам, доста стресната от външността му.
— Превъзходно — казва той оживено.
— И знаеш ли за брат ни Антъни? — питам аз. — И за моя син Ричард Грей?
Той кимва, внезапно мрачен.
— Научих тази сутрин. Отчасти затова дойдох днес. Съжалявам, Елизабет. Съжалявам за загубата ти.
— Сега ти си граф Ривърс — казвам. — Третият граф Ривърс. Ти си глава на семейството. Изглежда, че доста бързо изразходваме главите на семейството си. Ще бъдеш ли така добър, моля те, да задържиш титлата малко по-дълго?
— Ще направя каквото мога — обещава той. — Бог знае, че наследявам титлата на двама достойни мъже. Надявам се да я задържа по-дълго, но се съмнявам, че ще мога да се справя по-добре. Във всеки случай, на косъм сме от бунт. Чуй ме. Ричард се чувства сигурен с короната на главата и смята да тръгне на път, за да се покаже на кралството.
Едва се въздържам да не плюя във водата.
— Питам се как ще му стигне наглост за цялата обиколка.
— Щом той излезе от Лондон, придружен от стражата си, ние ще щурмуваме Тауър и ще измъкнем Едуард. Бъкингамският херцог е на наша страна и аз му имам доверие. Той трябва да придружи крал Ричард, а кралят ще принуди и Станли да го придружи — все още се съмнява в него. Лейди Маргарет обаче ще остане в Лондон и ще нареди на мъжете от рода Станли и на собствените си сродници да се присъединят към нас. Вече е поставила свои хора в Тауър.
— Ще имаме ли достатъчно хора?
— Близо сто на брой. Новият крал назначи сър Робърт Бракънбъри за комендант на Тауър. Бракънбъри никога не би сторил зло на момче, поверено на грижите му — той е добър човек. Назначих нови слуги в кралските покои, мъже, които ще отворят вратите заради мен, когато им наредя.
— А после?
— Ще отведем теб и момичетата на безопасно място във Фландрия. Синовете ти, Ричард и Едуард, могат да се присъединят към вас — казва той. — Имаш ли вече вест от хората, които отведоха принц Ричард? Укрит ли е на безопасно място?
— Не още — казвам нервно. — Очаквам вест всеки ден. Досега вече трябваше да науча, че е в безопасност. Моля се за него всеки час. Трябваше вече да съм разбрала.
— Едно писмо би могло да се изгуби; това не значи нищо. Ако нещо се беше объркало, със сигурност щяха да ти пратят вест. И само си помисли: можеш да вземеш Ричард от укритието му на път за двора на Маргарет. Щом се събереш с момчетата си и бъдеш отново в безопасност, ще съберем армия. Бъкингам ще се обяви в наша подкрепа. Маргарет Боуфорт, съпругата на лорд Станли, ни е обещала неговата подкрепа и тази на цялото му семейство. Половината от другите лордове на Ричард са готови да се обърнат против него според Бъкингамския херцог. Синът на лейди Маргарет, Хенри Тюдор, ще събере оръжия и мъже в Бретан и ще нахлуе в Уелс.
— Кога? — прошепвам.
Той хвърля поглед зад гърба си. Реката е по-препълнена отвсякога с пристигащи и заминаващи кораби, малки търговски лодки, които с лъкатушене се движат сред по-големите плавателни съдове.