Тя е обичана от чичо си, както бе обичана от леля си, както е и редно, но единствено долните клюки нашепват за неблагоприличие.
Благодаря ви за молитвите, разбира се. Ще приема, че годежът все още важи поради многобройните му явни предимства, освен ако вие нямате сериозно желание да оттеглите предложението, което смятам за толкова малко вероятно, че ви изпращам благопожеланията си и благодарността си за молитвите ви, за които зная, че са особено благосклонно приети от Бог, идвайки от такова смирено и достойно сърце.
Подписвам се „Кралица Елизабет“, което напоследък никога не правя, но докато сгъвам листа, докато капвам восък и го запечатвам с личния си печат, откривам, че се усмихвам на арогантността си. „Кралица Елизабет“, казвам на пергамента. „И ще бъда Нейна светлост, майката на кралицата, докато вие ще сте все още само лейди Станли със син, загинал на бойното поле. Кралица Елизабет. Така ти се полага“ — казвам на писмото. „Ти, стара вещице.“
Април 1485 г.
„Майко, трябва да дойдеш в двора“, пише ми Елизабет в писмо, надраскано набързо, сгънато два пъти и двойно запечатано.
Всичко върви ужасно зле. Негова светлост кралят смята, че трябва да замине за Лондон и да каже на лордовете, че няма да се ожени за мен, че никога не е имал намерение да се жени за мен, за да потуши слуховете, че е отровил бедната кралица. Коварни хора казват, че е бил твърдо решен да се ожени за мен и не е искал да чака смъртта или съгласието ѝ, и сега той смята, че трябва да обяви, че не е за мен нищо друго освен мой чичо.
Казах му, че подобно изявление не е необходимо, че можем да изчакаме в мълчание клюките да утихнат, но той слуша само Ричард Ратклиф и Уилям Кейтсби, а те се кълнат, че Северът ще се обърне срещу него, ако оскърби паметта на съпругата си, потомка на рода Невил от Нортъмбърланд.
Нещо по-лошо: той казва, че заради репутацията си трябва да замина от двора, но не ми позволява да дойда при вас. От всички ужасни хора на света, той ме изпраща да посетя не кого да е, а тъкмо лейди Маргарет и лорд Томас Станли. Казва, че лорд Томас е един от малцината, на които може да има доверие, че ще ме опази, каквото и да се случи, и никой не може да се съмнява, че репутацията ми е съвършена, щом лейди Маргарет ме приема в дома си.
Майко, трябва да попречиш на това. Не мога да остана при тях: ще бъда измъчвана от лейди Маргарет, която сигурно мисли, че съм изменила на годежа си с нейния син, и която със сигурност ме мрази заради сина си. Трябва да пишеш на Ричард или дори да дойдеш лично в двора, и да му кажеш, че ще бъдем щастливи, че всичко ще бъде наред, че всичко, което трябва да направим, е да изчакаме това време на клюки и слухове да отмине, и накрая ще можем да се оженим. Той няма съветници, на които може да се довери, няма Частен съвет, който да му каже истината. Той зависи от тези мъже, които се наричат Плъха и Котака, а те се опасяват, че аз ще му повлияя и ще го настроя срещу тях за отмъщение заради онова, което причиниха на рода ни.
Майко, аз го обичам. Той е единствената ми радост на този свят. Аз му принадлежа в сърцето и в мислите си и с тялото си, и с всичко. Ти ми каза, че ще е нужно нещо повече от любов, за да стана кралица на Англия: трябва да ми кажеш какво да направя. Не мога да отида да живея със семейство Станли. Какво трябва да направя сега?
Наистина, не зная какво трябва да направи тя — моето бедно малко момиче. Влюбена е в човек, чието оцеляване зависи от това дали ще е способен да си осигури предаността на Англия, а ако каже на Англия, че се надява да се ожени за племенницата си, още преди съпругата му да е изстинала в гроба, той в миг ще е подарил на Хенри Тюдор целия Север. Там няма да приемат добре едно оскърбление спрямо Ан Невил, жива или мъртва, а именно от Севера Ричард винаги е черпил сили. Няма да се осмели да обиди мъжете от Йоркшър или Къмбрия, Дърам или Нортъмбърланд. Не може дори да рискува да го стори, не и докато Хенри Тюдор вербува войници и събира армия, и чака само пролетното прииждане на водите.
Казвам на пратеника да се нахрани, да пренощува и да бъде готов да отнесе отговора ми на сутринта, а после се разхождам край реката и слушам тихото плискане на водата по белите камъни. Надявам се, че Мелузина ще ми заговори, или че ще намеря усукан конец с пръстен с форма на корона да се влачи във водата, но се налага да се прибера у дома без никакво послание и трябва да пиша на Елизабет, осланяйки се единствено на годините си в двора и на собственото си усещане какво би дръзнал да стори Ричард.