Заявявам го тържествуващо, но оставам разочарована.
— Мили Боже, той те е измамил — казва Антъни, с болка в гласа. Взема ме в обятията си и притиска главата ми към гърдите си. — Бедната ми сестра, бедната ми глупачка.
Освобождавам се с усилие.
— Пусни ме. Никой не може да ме прави на глупачка. Какво искаш да кажеш?
Той ме поглежда с тъга; устата му е извита в горчива усмивка:
— Нека позная, това е таен брак, сключен в уединен параклис, нали? Никой от приятелите и придворните му не е присъствал? И лорд Уорик няма да бъде уведомен? В тайна ли ще се пази станалото? Ще го отречеш ли, ако те попитат?
— Да. Но…
— Не сте женени, Елизабет. Измамили са те. Било е фалшива църковна служба, която няма стойност нито пред Бога, нито пред хората. Той те е измамил с евтин пръстен и фалшив свещеник, за да може да те вкара в леглото.
— Не.
— Този човек се надява да стане крал на Англия. Той трябва да се ожени за принцеса. Няма да вземе някаква си презряна вдовица от лагера на врага си, която го е причакала на пътя, за да го помоли да ѝ възстанови имуществото, полагащо ѝ се като на вдовица. Ако изобщо се ожени за англичанка, тя ще бъде някоя от изтъкнатите дами в двора на Ланкастър, вероятно дъщерята на Уорик, Изабел. Няма да се венчае за момиче, чийто роден баща се е бил срещу него. По-вероятно е да се ожени за някоя велика принцеса от Европа, инфанта от Испания или дофина от Франция. Той трябва да се ожени, за да подсигури положението си на трона, да сключи съюзи. Лорд Уорик никога не би допуснал Едуард да встъпи в брак по любов. А кралят не е такъв глупак, че да тръгне срещу собствените си интереси.
— Той не е длъжен да прави каквото иска лорд Уорик. Той е кралят.
— Той е марионетка на Уорик — казва брат ми грубо. — Лорд Уорик реши да го подкрепи, точно както бащата на Уорик подкрепи бащата на Едуард. Без подкрепата на семейство Уорик нито твоят любим, нито баща му щяха да са в състояние да постигнат нещо. Именно Уорик, Създателя на крале направи твоя любовник крал на Англия. Бъди напълно сигурна, че той ще създаде и кралицата. Той ще избере за коя трябва да се ожени Едуард, и Едуард ще се ожени за нея.
Млъквам зашеметена.
— Но той не може да го направи. Едуард се ожени за мен.
— Било е игра, преструвка, нищо повече.
— Не беше. Имаше свидетели.
— Кои?
— Майка ни — казвам накрая.
— Нашата майка?
— Да, заедно с почетната си дама Катрин.
— Татко знае ли? Беше ли там?
Поклащам глава.
— Ето, виждаш ли — продължава да упорства той. — Кои са многото ти свидетели?
— Майка ни, Катрин, свещеникът и едно момче, което пееше — отвръщам.
— Кой свещеник?
— Непознат. Кралят му нареди да дойде.
Антъни свива рамене.
— Ако изобщо е бил свещеник. По-вероятно е някой шут или актьор, престорил се на свещеник, за да направи услуга на краля. Но дори и да е ръкоположен, Едуард пак може да отрече, че бракът е бил законен и думата на три жени и едно момче ще бъде противопоставена на тази на краля на Англия. Съвсем лесно е да нареди да арестуват трите ви по някакво обвинение и да ви задържат за около година, докато той се ожени за принцесата, която си избере. Направил е теб и майка ни на глупачки.
— Кълна ти се, че той ме обича.
— Може би те обича — признава брат ми. — Както може би е обичал всяка една от жените, с които си е лягал, а те са стотици. Но какво ще стане, ако когато битката приключи и той тръгне да се връща у дома, срещне по пътя си друго красиво момиче? Обзалагам се, че ще те забрави за една седмица.
Потривам лице с ръка и откривам, че бузите ми са мокри от сълзи.
— Ще кажа на майка ни — изричам немощно. Това е заканата от нашето детство, която, за съжаление, не го плашеше още тогава.
— Да ѝ кажем двамата. Сигурен съм, че няма да се зарадва, когато осъзнае, че с измама е била принудена да тласне дъщеря си към безчестие.
Вървим мълчаливо през гората, а после прекосяваме мостчето. Докато минаваме покрай големия ясен, хвърлям поглед към ствола. Завързаният за него конец е изчезнал. Водите на реката там, където изтеглих пръстена си от течението, са се затворили. Нямам доказателство, че магията изобщо е била там. Имам само един малък златен пръстен с форма на корона, който може да не означава нищо.
Майка ми е в градината с билките отстрани на къщата и когато ни вижда двамата с брат ми да вървим потънали в мълчание на крачка разстояние един от друг, се изправя с кошницата си и ни чака да се приближим към нея, като се подготвя за неприятности.
— Синко — поздравява тя брат ми. Антъни коленичи за благословията ѝ и тя полага длан върху русата му глава, свежда поглед и му се усмихва. Той се изправя на крака, взема ръката ѝ в своята и казва: