Майка ми дори не мигва при споменаването на възможната френска невяста на Едуард.
— Пиши и ми съобщи веднага — казва тя. — Бог да е с теб, съпруже.
Баща ми се навежда от седлото да ѝ целуне ръка, а после подкарва коня си надолу по пътя на юг. Братята ми размахват камшиците си, повдигат шапки за поздрав и гръмко се сбогуват. Сестрите ми махат с ръце, зълва ми Елизабет прави реверанс на Антъни, който махва с ръка на нея, на майка ми и на мен. Лицето му е мрачно.
Но именно Антъни ми пише два дни по-късно, и именно неговият слуга е този, който язди като луд, за да ми донесе писмото му.
Сестро,
Това е твоят триумф и сърцето ми ликува за теб. Имаше ужасна кавга между краля и Уорик, защото лордът донесе на Едуард брачен договор, с който той да вземе за жена принцеса Бон Савойска, както очакваха всички. Кралят, с договора пред себе си и перото в ръка, вдигна глава и каза на негово благородие, че не може да се ожени за принцесата, понеже — всъщност — е вече женен. Настана такава тишина, че можеше да се чуе падането на перце; можеше да се чуе как ангелите ахват. Кълна се, че чух как сърцето на лорд Уорик блъска в гърдите му, когато помоли краля да повтори казаното. Едуард беше пребледнял, но погледна лорда право в лицето (което аз самият не бих посмял да направя в онзи момент) и му каза, че всичките му планове и обещания са безсмислени. Тогава негово благородие хвана краля под ръка и припряно го отведе от стаята в един уединен кабинет, като остави нас, останалите, оживено да си обменяме слухове, зашеметени от удивление.
Възползвах се от възможността да притисна баща ни в ъгъла и да му кажа, че според мен кралят може да оповести женитбата си с теб, за да не изглеждаме и ние глупаци като лорд У., но, признавам ти, дори в този миг се опасявах, че Едуард може да се окаже женен за друга жена. Хората говореха за някаква благородничка с много по-добро потекло от нашето, която дори имала син от него. Прости ми, сестро, но ти не знаеш колко лоша е репутацията на твоя любим. Затова баща ни и аз бяхме като на тръни, стряскахме се от всеки звук, докато вратата на кабинета си оставаше затворена, а зад нея кралят стоеше заключен с човека, който го създаде и който — Бог е свидетел — може също толкова бързо отново да го унищожи.
Разбира се, Лайънъл поиска да узнае за какво си шушукаме, а също и Джон. Слава на Бога, Едуард и Ричард бяха излезли, така че имаше само още двама души, на които трябваше да кажа, но и те като баща ни не можаха да повярват, така че трябваше да положа големи усилия да накарам и тримата да замълчат. Можеш да си представиш какво беше.
Трябва да бе минал час, но никой не искаше да излезе от залата за съвещания, докато не научи края на тази история. Сестро, те предпочитаха да пикаят в огнищата, отколкото да излязат, а после вратата се отвори и отвътре излязоха кралят с разстроено изражение и лорд Уорик — с мрачен вид. Тогава Едуард се усмихна с най-щастливата си усмивка и каза: „Е, милорди, благодаря ви за търпението. Щастлив и горд съм да ви съобщя, че съм женен за лейди Елизабет Грей.“ После кимна на баща ми и се кълна, че ме стрелна с поглед, сякаш за да ме помоли да накарам татко да замълчи. И така аз хванах стареца за рамото и го натиснах, за да го задържа приведен към земята. Брат ни Едуард го хвана от другата страна за равновесие, а Лайънъл се прекръсти, сякаш вече беше архиепископ. Баща ни и аз се поклонихме гордо и се усмихнахме престорено на всички около нас, сякаш през цялото време бяхме знаели и просто от тактичност бяхме пропуснали да споменем, че сега сме се сродили с краля на Англия.
В този изключително неудобен момент Джон и Ричард влязоха тромаво и ние тихо им съобщихме, че светът се е обърнал надолу с главата. Те, слава Богу, се справиха по-добре, отколкото можеше да се очаква. Успяха да си затворят устите и застанаха до баща ни и мен, а хората приеха втрещените изражения на всички ни за сдържана гордост. Изглеждахме като квартет глупаци, които се опитват да си докарат изискан и вежлив вид. Не можеш да си представиш ругатните и крясъците, оплакванията и неприятностите, които последваха. Никой не дръзна да намекне в мое присъствие, че кралят е паднал твърде ниско, но знам, че зад гърба ми и от двете страни имаше мнозина, които смятаха така и ще продължат да смятат така. Въпреки това Едуард държеше русата си глава високо изправена. После баща ни и аз отидохме и застанахме от двете му стани, а братята ни — зад нас. Поне никой не можеше да отрече, че сме красиво семейство, или най-малкото високи. Така или иначе, кралят те обяви за своя съпруга и вече никой не може да го оспори. Можеш да кажеш на майка ни, че огромният ѝ риск се изплати хилядократно: ти ще бъдеш кралица, а ние — управляващата фамилия в Англия, дори никой да не ни иска.