— Страхувам се — признавам на майка си.
Тя приближава коня си до моя и отмята назад качулката на пелерината си, за да мога да видя усмихнатото ѝ уверено лице.
— Може би — казва тя. — Но аз бях в двора на Маргарет: кълна се, че не можеш да бъдеш по-лоша кралица от нея.
Против волята си, се изкикотвам. Това са думи, изречени от жена, която беше най-доверената придворна дама на Маргарет Анжуйска.
— Друга песен запя.
— Да, защото сега съм в различен хор. Но въпреки това е вярно. Не би могла да бъдеш по-лоша кралица за тази страна, отколкото беше тя, Бог да ѝ е на помощ, където и да е сега.
— Майко, тя беше омъжена за съпруг, който през половината време не беше с ума си.
— Независимо от това дали той е бил свят човек, нормален или безумец, тя винаги правеше каквото си реши. Взе си любовник — продължава тя бодро, без да обръща внимание на шокираното ми ахване. — Разбира се, че да. От кого мислиш, че е родила сина си Едуард? Не и от краля, който не беше на себе си почти през цялата година, през която беше заченато и родено това дете. Изобщо не се съмнявам, че ще се справиш по-добре от нея. Едуард пък няма как да се справи по-зле от един превърнат в светец слабоумен мъж, Бог да благослови клетника. А колкото до останалото, ти трябва да дариш съпруга си със син и наследник, да закриляш бедните и невинните и да помогнеш за сбъдването на надеждите на семейството ти. Това е всичко, което трябва да направиш, и ти можеш да го направиш. Всяка глупачка с добродетелно сърце, готово да крои планове семейство, и отворена кесия може да го направи.
— Ще има мнозина, които ще ме мразят — казвам. — Мнозина, които ще ни мразят.
Тя кимва.
— Тогава се погрижи да си осигуриш благоволението, което искаш, и постовете, които са ти нужни — казва простичко. — Братята ти трябва да заемат определени длъжности, а сестрите ти — да се омъжат за дадени благородници. Погрижи се да получиш всичко през първата година, и тогава ще си превзела основната позиция. Тогава ще сме готови за всичко, което се изправи срещу нас, и дори влиянието ти пред краля да намалее, пак ще сме в безопасност.
— Милорд Уорик… — намесвам се припряно.
— Той е наш враг — заявява майка ми. — Ще го следиш и ще внимаваш с него. Всички ще бъдем нащрек и ще се пазим от него. Както и от братята на краля: Джордж, херцог Кларънс, който винаги е толкова очарователен, и малкия Ричард, херцог Глостър. Те също ще бъдат твои врагове.
— Но защо?
— Твоите синове ще ги лишат от наследство. Твоето влияние ще накара краля да се отвърне от тях. Те са отрасли заедно, без баща; сражавали са се редом един до друг за семейството си. Едуард говореше за тях като за тримата сина на Йорк и дори видя в небесата поличба за тях тримата. Но сега ще трябва да бъде с теб, не с тях. И даренията под формата на земи и богатства, които би могъл да даде на тях, ще дойдат при теб и твоите близки. Джордж трябваше да наследи трона след Едуард, Ричард трябваше да е наследникът след него. Щом родиш момче обаче те отиват едно място по-назад в опашката.