— Вашата дъщеря е вдовица, и с години по-възрастна от сина ми — казва нейна светлост, включвайки се в битката.
— Той едва ли е неопитно момче. Репутацията му е пословична. А разликата между тях е само пет години.
Разнася се ахване от дамите на херцогинята, и лек тревожен шепот от дъщерите ѝ. Маргарет ме поглежда съчувствено, сякаш за да каже, че няма как да избегна задаващото се унижение. Сестрите ми и аз стоим като побити камъни, сякаш сме танцуващи вещици, които някой внезапно е омагьосал.
— Хубавото е — казва майка ми, като подхваща още по-неумолимо темата, — че можем да сме сигурни, че и двамата са плодовити. Научих, че вашият син има няколко незаконни деца, а дъщеря ми има две красиви законнородени момчета.
— Синът ми произхожда от плодовито семейство. Родих осем момчета — не се предава вдовстващата херцогиня.
Майка ми накланя глава и шалът върху диадемата ѝ се издува като корабно платно, изпълнено с буйния полъх на гордостта ѝ.
— О, да — отбелязва тя. — Така е. Но от тези осем момчета, разбира се, са останали само три. Колко тъжно. По една случайност, аз имам петима синове. Петима. И седем момичета. Елизабет произхожда от плодовит кралски род. Мисля, можем да се надяваме, че Бог ще благослови новото кралско семейство с потомство.
— Въпреки това тя не беше моят избор, нито беше избрана от лорд Уорик — повтаря нейна светлост, с глас, треперещ от гняв. — Това щеше да е без значение, ако Едуард не беше крал. Можех да си затворя очите за това, ако той беше трети или четвърти син, когото бих могла да пренебрегна…
— Навярно бихте могли. Но това не ни засяга. Крал Едуард е владетелят. Кралят си е крал. Бог знае, че той води достатъчно битки, за да докаже правото си.
— Мога да му попреча да стане крал — вмята Сесили бурно; гневът я надвива, бузите ѝ са алени. — Мога да го лиша от наследство, мога да го отхвърля, мога да поставя на трона Джордж вместо него. Как ще ви се хареса това — като краен резултат от вашата така наречена „сватба в тесен кръг“, лейди Ривърс?
Дамите на херцогинята побеляват като платно и се люшват ужасено назад. Маргарет, която обожава брат си, прошепва: „Майко!“, но не се осмелява да изрече нищо повече. Едуард никога не е бил любимец на майка им. Едмънд, милият ѝ Едмънд, загина с баща си при Уейкфийлд, а победителите, привърженици на Ланкастър, забучиха главите им на портите на Йорк. Джордж, брат му, по-малък от Едуард, и любимец на майка си, е галеникът на семейството. А Ричард, най-младият от всички, е черната овца. Невероятно е, че херцогинята говори как ще предпочете един син пред другия, пренебрегвайки реда.
— Как? — казва остро майка ми, предизвиквайки я да разкрие картите си. — Как ще свалите от трона собствения си син?
— Ако той не е дете на съпруга ми…
— Майко! — проплаква Маргарет.
— И как е възможно това? — запитва майка ми, с отровно-сладък глас. — Нима бихте нарекли собствения си син „копеле“? Нима бихте назовали себе си „блудница“? Просто от злоба, просто за да ни отхвърлите, нима сте готова да съсипете собствената си репутация и да превърнете в рогоносец мъртвия си съпруг? Когато забучиха главата му върху портите на Йорк, поставиха на главата му книжна корона, за да се подиграят с него. Това ще е нищо в сравнение с унижението, което му готвите сега. Нима бихте опозорили собственото си име? Нима бихте посрамили съпруга си по-жестоко, отколкото сториха това неговите врагове?
Жените надават лек писък, а бедната Маргарет залита, сякаш ще припадне. Сестрите ми и аз гледаме с изцъклени очи майка си и майката на краля, които доближават глави като двама готови за нападение, въоръжени с бойни брадви мъже на арената за турнири.
— Мнозина ще ми повярват — заплашително казва херцогинята.
— Още по-голям позор за вас тогава — отвръща майка ми грубо. — Слуховете за това, кой е негов баща, стигнаха до Англия. Тогава обаче аз бях сред малцината, които се кълняха, че една дама от вашия род никога не би паднала толкова ниско. Но чух, всички ние чухме, клюки за един стрелец с лък на име… как беше… — тя се преструва, че е забравила, и се потупва с пръст по челото. — А, да, сетих се: Блейбърн. Един стрелец с лък на име Блейбърн, за когото се предполагаше, че е ваш възлюбен. Но аз казах — и дори кралица Маргарет д’Анжу каза — че една изтъкната лейди като вас никога не би се принизила дотам, че да легне с някакъв стрелец от неблагороден произход и да подхвърли неговото дете в люлката на един благородник.
Името Блейбърн пада в стаята с гръм като оръдеен снаряд. Почти се чува как се претъркулва и спира неподвижно. Майка ми не се страхува от нищо.