— Но дори да успеете да накарате лордовете да свалят от трона крал Едуард, кой ще подкрепи новия ви крал Джордж? Можете ли да имате доверие на родния му брат Ричард, че няма на свой ред да опита да се възкачи на престола? Ами вашият сродник лорд Уорик? Той няма ли да поиска трона за себе си? А защо всички тези мъже да не започнат вражда помежду си и да създадат ново поколение врагове, като разделят страната, отново изправят брат срещу брата и разрушат мира, който вашият син спечели за себе си и за своята династия? Нима ще унищожите всичко просто от злоба? Всички знаем, че династията Йорк е безумно амбициозна: нима ще можем да ви видим как се самоизяждате, както изплашена котка изяжда собствените си котенца?
Това е твърде много за майката на краля. Тя протяга ръка към майка ми, сякаш за да я помоли да спре.
— Не, не. Достатъчно. Достатъчно.
— Говоря като приятелка — казва майка ми бързо, гъвкава като змиорка. — И необмислените ви думи против краля няма да излязат оттук. Моите момичета и аз няма да повторим подобни скандални закани. Ще забравим, че някога сте изрекли подобно нещо. Само съжалявам, че изобщо ви е хрумнало. Удивена съм, че го изрекохте.
— Достатъчно — повтаря майката на краля. — Просто исках да знаете, че този злощастен брак не е по мой избор. Макар да виждам, че трябва да го приема. Вие ми показвате, че трябва да го приема. Независимо колко ми е неприятно, независимо колко позори сина ми и моя род, трябва да го приема — тя въздиша. — Ще го приема като товара, който съм осъдена да нося.
— Това беше изборът на краля и всички трябва да му се подчиним — казва майка ми, изтъквайки предимството си. — Крал Едуард избра своята съпруга и тя ще бъде кралица на Англия и най-изтъкнатата дама — несравнима с никоя — в страната. Освен това никой не може да се съмнява, че от дъщеря ми ще излезе най-красивата кралица, която Англия е виждала.
Майката на краля, която сама е била прочута с красотата си навремето, когато са я наричали „Розата на Раби“, ме поглежда за пръв път.
— Предполагам — казва тя с неприязън.
Отново правя реверанс.
— „Майко“ ли да ви наричам? — питам бодро.
Веднага щом изпитанието, каквото е посещението ми при майката на Едуард, приключва, трябва да се подготвя за представянето си в двора. Поръчките на Антъни до шивачите в Лондон пристигат навреме, и аз мога да облека нова рокля в най-бледия сив цвят, поръбена с перли. Изрязана е ниско отпред, има висок корсет от перли и дълги копринени ръкави. Нося я с висока конична диадема, украсена със сив шал. Облеклото ми е едновременно бляскаво скъпо и очарователно скромно, така че когато майка ми влиза в стаята ми да види дали съм се облякла, тя улавя ръцете ми и ме целува по двете бузи.
— Прекрасно — казва тя. — Никой не може да се съмнява, че той се е оженил за теб по любов. — Любов като тази, за която пеят трубадурите. Бог да благослови и двама ви.
— Чакат ли ме? — питам нервно.
Тя кимва към стаята пред вратата на спалнята ми.
— Всички са там: лорд Уорик, херцог Кларънс и половин дузина други.
Поемам си дълбоко дъх и вдигам ръка да закрепя диадемата си, кимвам на придворните си дами да отворят двойните врати, вдигам глава като кралица и излизам от стаята.
Лорд Уорик, облечен в черно, стои до огнището — едър мъж в края на трийсетте с широки плещи като на уличен побойник, с обърнато в профил сурово лице и взрени в пламъците очи. Когато чува вратата да се отваря, той се обръща и ме вижда, намръщва се, а след това залепва усмивка върху лицето си.
— Ваша светлост — казва той и се покланя ниско.
Правя му реверанс, но виждам, че усмивката не стопля тъмните му очи. Разчитал е, че Едуард ще остане под негов контрол. Обещал е на краля на Франция, че ще му предостави Едуард като жених. Сега всичко се е объркало и хората се питат дали той все още е силният и влиятелен човек зад този трон, или Едуард ще взема решенията си сам.
Херцог Кларънс, обичният брат на краля, Джордж, стои редом до него с вид на истински принц от династията Йорк, златокос, винаги готов да се усмихне, грациозен дори в състояние на покой; красиво изящно копие на моя съпруг. Той е светъл и добре сложен, поклонът му е по-елегантен от този на италиански танцьор, а усмивката му е очарователна.
— Ваша светлост — казва той. — Моята нова сестра. Радвам се за изненадващата ви женитба и ви желая благополучие в новото ви положение.
Поднасям му ръката си, а той ме притегля към себе си и ме целува топло по двете бузи.
— Наистина ви желая много радост — добавя той весело. — Брат ми наистина е щастливец. А аз съм щастлив да ви нарека своя сестра.