Той свива рамене.
— Тази страна твърде отдавна е разделена на привърженици на Йорк или Ланкастър. Създай ми нова изтъкната фамилия, която ще ме поддържа, когато Йорк се колебае, или когато Ланкастър отправя заплахи. Ти и аз трябва да се свържем с аристокрацията, Елизабет. Дай на майка си свобода на действие: нуждаем се от братовчеди и от роднини по сватовство във всяко графство в страната. Ще удостоя с благороднически титли братята ти и синовете ти от първия брак. Трябва да създадем около теб влиятелно семейство, както заради положението ти, така и за твоя защита.
Вярвам на обещанието му. Отивам при майка ми и я намирам седнала на голямата маса в покоите ми, разпръснала навсякъде около себе си родословни дървета, договори и карти, като командир, който събира войска.
— Виждам, че си се превърнала в богинята на любовта — отбелязвам.
Тя хвърля поглед към мен, като се мръщи в опит да се съсредоточи.
— Това не е любов, това е делово начинание — казва тя. — Имаш близки, за които трябва да се погрижиш, Елизабет, и по-добре е да ги омъжиш за заможни съпрузи и съпруги. Натоварена си да създадеш нов род. Задачата ти като кралица е да пазиш и уреждаш благополучието на благородниците в страната си: никой мъж не трябва да се сдобива с твърде голямо величие, никоя дама не бива да падне твърде ниско. Знам това — венчах се с баща ти въпреки забраната и трябваше да поискаме прошка от краля, и да платим глоба.
— Бих си помислила, че заради това ще бъдеш на страната на свободата и истинската любов?
Тя се изсмива кратко:
— Когато ставаше въпрос за моята свобода и моята любовна история: да. Когато става дума за правилното уреждане на твоя двор: не.
— Сигурно съжаляваш, че Антъни вече е женен, сега, когато можем да му уредим изгодна партия?
Майка ми се намръщва.
— Съжалявам, че жена му е безплодна и в лошо здраве — казва тя рязко. — Можеш да я задържиш в двора като придворна дама, а и тя е от много добро семейство, но не мисля, че ще ни дари със синове и наследници.
— Ще разполагаш с десетки синове и наследници — предричам, като гледам дългите ѝ списъци и дръзко изрисуваните стрелки между имената на сестрите ми и тези на английските благородници.
— Би трябвало — казва тя със задоволство. — И всеки от тях ще бъде поне лорд.
Така че имаме цял месец, изпълнен със сватби. Всяка от сестрите ми бива омъжена за лорд с изключение на Катрин, с която стигам дори още по-далече и я омъжвам за херцог. Той още няма и десет години — едно начумерено дете: Хенри Стафорд, малкият херцог Бъкингам. Уорик го имаше предвид за дъщеря си Изабел. Но тъй като след смъртта на баща си момчето е кралски повереник, то е на мое разположение. Плащат ми известна сума, за да бъда негова настойница, и мога да правя с него каквото пожелая. Той се отнася с мен арогантно и грубо: смята се за потомък на изтъкнато семейство, и е толкова горделив, че изпитвам удоволствие да заставя този млад претендент за престола да сключи брак с Катрин. Той смята и нея, и всички нас, за непоносимо по-нископоставени от него. Въобразява си, че е унизен чрез брака в нашата фамилия, и го чувам да казва на приятелите си, хвалейки се като момче, че ще си отмъсти и че един ден ще се боим от него; един ден щял да ме накара да съжалявам, задето съм го оскърбила. Това ме разсмива, докато Катрин се радва да бъде херцогиня дори и с едно нацупено дете за съпруг.
Двайсетгодишният ми брат Джон, който за късмет все още е ерген, ще бъде оженен за лелята на лорд Уорик — лейди Катрин Невил. Тя е вдовстваща херцогиня на Норфолк, която се е омъжила за херцог, споделила е леглото си с него и го е погребала. Това е плесница в лицето на Уорик и дори само то ме изпълва със злорадство, а тъй като леля му е почти на сто години, женитбата с нея е изключително жестока шега. Уорик ще се научи кой сключва съюзите в Англия сега. Освен това тази старица сигурно скоро ще умре, и тогава брат ми ще бъде отново свободен и невъобразимо богат.
За сина си, скъпия ми Томас Грей, откупвам малката Ан Холанд. Майка ѝ, херцогинята на Ексетър, родна сестра на съпруга ми, ми взема четири хиляди марки за тази привилегия, но аз все пак плащам цената на гордостта ѝ, за да може Томас да наследи състоянието на Холанд. Синът ми ще бъде по-богат от всеки принц в християнския свят. Отмъквам на граф Уорик и този трофей — той искаше Ан Холанд за племенника си и въпросът беше почти уреден; но аз давам хиляда марки повече от него — цяло състояние, кралско състояние, с което мога да разполагам, а Уорик — не. Едуард удостоява Томас с титлата маркиз Дорсет, за да е в съответствие с перспективите му. Ще сватосам сина си Ричард Грей веднага щом видя момиче, което ще му донесе състояние: междувременно той ще бъде удостоен с рицарско звание.