Баща ми става граф; Антъни не получава титлата херцог, която споменаваше на шега, но става лорд на остров Уайт, а останалите ми братя биват назначени на служба при краля или в църквата. Лайънъл ще бъде епископ, както искаше. Използвам важното си положение на кралица, за да издигна семейството си на власт, както би сторила всяка жена и както всъщност е редно да стори всяка жена, издигнала се до величие от нищото. Ще имаме врагове — трябва да си създадем връзки и съюзници. Трябва да бъдем навсякъде.
Към края на дългия низ от женитби и удостояване с благороднически титли, никой в Англия не може да не влезе по някакъв начин в съприкосновение със семейството ми: не можете да търгувате, да разоравате нива, нито да водите съдебен процес, без да се срещнете с член на изтъкнатото семейство Ривърс или техните васали. Ние сме навсякъде: ние сме там, където кралят е избрал да ни постави. И ако някой ден всички се обърнат срещу него, той ще открие, че ние, семейство Ривърс, се простираме надалече — като крепостен ров около замъка му. Когато изгуби всичките си други приятели, ние все така ще бъдем негови съюзници, а сега сме на власт.
Ние сме му верни и той държи на нас. Аз му засвидетелствам верността и любовта си и той знае, че на света няма жена, която да го обича повече от мен. Братята и баща ми, братовчедите и сестрите ми, и всичките им нови съпрузи и съпруги му обещават безусловната си вярност каквото и да се случи, който и да тръгне срещу него. Ние създаваме нова фамилия, която не е нито Ланкастър, нито Йорк: ние сме фамилията Удвил, удостоени с благородническа титла под името Ривърс, и стоим зад краля като висока стена. Половината кралство може и да ни мрази, но сега аз направих всички ни толкова влиятелни, че не ме е грижа.
Едуард се залавя с делата по управляването на една страна, която е свикнала изобщо да няма крал. Назначава съдии и шерифи на мястото на мъжете, загинали в битка: нарежда им да наложат закон и ред в своите графства. Мъже, които са се възползвали от възможността да воюват със съседите си, трябва да се върнат в пределите на собствените си имоти. Уволнените войници от едната или другата страна трябва да се върнат по домовете си. Необузданите банди, които са се възползвали от възможността да тормозят хората, трябва да бъдат проследени и заловени, пътищата трябва отново да станат безопасни. Едуард се заема с тежката задача да превърне Англия отново в страна, която е в мир със себе си, а не във война.
После, когато най-сетне, безкрайната война приключва, залавяме бившия крал Хенри почти обезумял сред хълмовете на Нортъмбърланд и Едуард нарежда да го отведат в Лондонския Тауър заради собствената му безопасност, а също и заради нашата. Той не винаги е с ума си, Бог да му е на помощ. Нанася се в стаите в Тауър и, изглежда, знае къде се намира; изглежда, че се радва да се завърне у дома след скитанията си. Живее тихо и скромно, общувайки с Бог и до него денонощно има свещеник. Дори не знаем дали помни съпругата си и сина, за който тя му каза, че е негов — със сигурност никога не говори за тях, нито пита как са те в далечния Анжу. Не сме сигурни дали винаги помни, че някога е бил крал. Той вече не може да възприема света, бедният Хенри, и е забравил всичко, което сме му отнели.
Лятото на 1468 г.
Едуард възлага на Уорик посланически пост във Франция и Уорик с готовност се възползва от възможността да се махне от Англия и от двора. Не може да понесе надигането на нашия прилив и бавния залез на собствените си надежди. Планира да сключи договор с краля на Франция и твърди пред него, че все още има власт да решава кой ще управлява Англия; и че ще избере съпруг за наследницата от династията Йорк, Маргарет. Но той лъже, и всички знаят, че дните на неговото влияние са приключили. Едуард слуша майка ми, мен, и другите си съветници, които казват, че херцогство Бургундия е наш верен приятел, докато Франция е неизменен враг, и че може да бъде сключен съюз с Бургундия за доброто на търговията, в името на нашето роднинство, който да бъде споен с женитбата на сестрата на Едуард, Маргарет, със самия нов херцог, Шарл, който току-що е наследил богатите земи на Бургундия.
За Англия Шарл е изключително важен съюзник. Херцогът на Бургундия притежава всички земи на Фландрия, както и собственото си херцогство Бургундия, и следователно владее всички низини на север, всички земи между Германия и Франция и богатите имения на юг. Техните обитатели купуват големи количества английско сукно, търговци са и наши съюзници. Техните пристанища се намират срещу нашите от другата страна на английското море, обичайният им враг е Франция и разчитат на нас срещу нея. Те по традиция са приятели на Англия, а сега — чрез мен — и родственици на английския крал.