Тя го приема храбро, а Уорик надява своята маска на двуличие и я придружава до пристанището Маргейт, и ние ѝ махаме за сбогом, на нея, нашата малка херцогиня. В този момент аз съзнавам, че току-що сме отпратили най-любящата, най-вярната, най-надеждната поддръжница на Йорк от всички братя и сестри на Едуард, неверния Джордж и момчето Ричард.
За Уорик това е поредното поражение, нанесено му от мен и семейството ми. Той обеща, че Маргарет ще има съпруг-французин, но трябва да я отведе при херцога на Бургундия. Планираше да сключи съюз с Франция и казваше, че има контрол над вземането на решенията в Англия. Вместо това ние ще сключим брак, който ще ни сроди с кралската фамилия на Бургундия: семейството на майка ми. И всички могат да видят, че Англия се управлява от семейство Ривърс и че кралят слуша само нас. Уорик ескортира Маргарет на сватбеното ѝ пътуване с изражение, сякаш е дъвкал лимони, а аз се смея, прикрила устата си с длан, когато го виждам победен и превъзхождан по численост от нас, въобразявайки си, че съм предпазена от амбицията и злобата му.
Лятото на 1469 г.
Това е грешка, голяма грешка. Не сме толкова могъщи, не сме достатъчно могъщи. А трябваше да бъда и по-внимателна. Не помислих, а тъкмо аз, която се страхувах от Уорик още преди да го срещна, трябваше да помисля за завистта и враждебността му. Не предвидих — а тъкмо аз от всички кралици, аз, която имах собствени растящи синове, трябваше да предвидя, че Уорик и упоритата майка на Едуард може да обединят сили и да се опитат да сложат на трона друго момче от династията Йорк вместо първото момче, което бяха избрали; че Създателя на крале може да създаде нов крал.
Трябваше да бъда по-нащрек с Уорик, когато моето семейство го пропъди от службите, които заемаше, и спечели земите, които той може би щеше да поиска за себе си. Трябваше да видя също и че Джордж, младият херцог Кларънс, непременно ще събуди интереса му. Също като Едуард и Джордж е син на династията Йорк, но е мек и отстъпчив, податлив на изкушения, и преди всичко — неженен. Уорик видя Едуард с мен, видя нарастващата сила и богатство на семейство Ривърс, с които обградих Едуард, и започна да си мисли, че навярно ще успее да създаде още един крал, поредния крал, който ще му бъде по-покорен.
Имаме три красиви дъщери, едната — новородена, и се надяваме — с растящо нетърпение — на син, когато Едуард получава вест за някакъв бунтовник в Йоркшър, който наричал себе си Робин. Робин от Редсдейл, дребен бунтовник, криещ се зад легендарно име, който събира войска, злослови срещу семейството ми и настоява за справедливост и свобода — обичайните безсмислици, чрез които добри мъже са изкушавани да се откъснат от обработването на нивите си, за да отидат на смърт. Отначало Едуард не обръща голямо внимание, а аз, лекомислено, изобщо не се задълбочавам върху това. Едуард е на поклонническо пътуване с моите синове от първия брак — Ричард и Томас — и с младия си брат Ричард, показва се пред народа и отправя благодарност към Бог, а аз потеглям да го посрещна заедно с момичетата и, макар да си пишем всеки ден, мислим толкова малко за бунта, че той дори не го споменава в писмата си.
Дори когато баща ми отбелязва пред мен, че някой плаща на тези мъже — не били въоръжени с вили за сено, имали хубави ботуши и марширували в строен ред — не му обръщам внимание. Дори когато, няколко дни по-късно той казва, че това са мъже, които принадлежат на някого: селяни или арендатори, или мъже, дали клетва за вярност на някой лорд, аз почти не се вслушвам в изстраданите му разумни съвети. Не му обръщам внимание дори когато изтъква, че никой мъж не вдига просто така сърпа си и не тръгва на война, без да е получил заповед за това. После брат ми Джон казва, че тези земи принадлежат на Уорик и най-вероятно бунтовниците са разбунени от негови хора, но аз пак не изпитвам тревога. Имам новородена дъщеря и целият ми свят се върти около резбованата ѝ, боядисана със златна боя люлка. Пътуваме из югоизточна Англия, където ни обичат, лятото е прекрасно и аз си мисля — когато изобщо мисля — че бунтовниците най-вероятно ще се върнат у дома навреме, за да приберат реколтата, и вълнението ще утихне от само себе си.
Не се обезпокоявам, докато при мен не идва брат ми Джон с мрачно лице и не се заклева, че има стотици, може би хиляди въоръжени мъже, и че това трябва да е дело на граф Уорик, заел се със старата си задача да създава неприятности, тъй като никой друг не може да събере толкова много хора. Той отново създава крале. Последния път създаде Едуард, за да замести крал Хенри: този път иска да направи така, че Джордж, херцог Кларънс, братът на краля, по-незначителният син, да замести моя съпруг Едуард. И следователно да замести мен и моите близки.