— Мога да ти кажа — отвръщам ожесточено. — Лесно е. Трона ти. И наследството на моите дъщери.
— Аз ще опазя всичко това — той хваща ръцете ми и ги целува. — Кълна се. Ти иди в Норич, както планирахме. Изпълни дълга си, изиграй ролята на кралицата, придавай си вид на невъзмутима. Покажи им усмихнато и уверено лице. А аз ще отида и ще смажа заговора на тези змии, преди да е започнал да се развива.
— Признават ли, че се надяват да те свалят от власт? Или настояват, че просто искат да преговарят с теб?
Той прави гримаса:
— По-скоро искат да съборят от трона теб, скъпа. Искат близките ти и съветниците ти да бъдат прогонени от двора ми. Най-голямото им оплакване е, че аз съм зле съветван и че твоето семейство ме унищожава.
Ахвам.
— Те ме клеветят?
— Това е прикритие, един истински маскарад — казва той. — Не му обръщай внимание. Обичайната песен, че това не е бунт срещу краля, а срещу лошите му съветници. Аз самият съм пял тази песен, както и баща ми, както и Уорик против Хенри. После казахме, че за всичко са виновни кралицата и херцог Съмърсет. Сега казват, че сте виновни ти и близките ти. Лесно е да виниш съпругата. Винаги е по-лесно да обвиниш кралицата, че оказва лошо влияние, отколкото да се обявиш против краля. Те искат да унищожат теб и семейството ти, разбира се. После, щом остана сам пред тях, без приятели и близки, ще унищожат и мен. Ще ме принудят да заявя, че бракът ни е недействителен, а всичките ни момичета — незаконородени. Ще ме накарат да посоча Джордж за свой наследник, може би — да му отстъпя трона. Трябва да ги принудя да окажат открита съпротива, при която ще мога да ги победя. Имай ми доверие, ще съумея да те опазя.
Допирам чело до неговото.
— Иска ми се да те бях дарила със син — прошепвам едва чуто. — Тогава те щяха да знаят, че може да има само един наследник. Иска ми се да ти бях родила принц.
— За това има достатъчно време — казва той спокойно. — А аз обичам нашите момичета. Ще се яви и син, не се съмнявам в това, любима. Междувременно ще опазя трона за него. Довери ми се.
Оставям го да си тръгне. И двамата имаме работа за вършене. Той потегля от Фодърингей зад плющящото знаме, заобиколен от готови за битка телохранители, за да отиде в голямата крепост в Нотингам и да чака врагът да се покаже. Аз продължавам към Норич с дъщерите си, за да се държа така, сякаш цяла Англия е моя, сякаш тя все още цялата е прекрасна градина за розата на Йорк, и сякаш не се боя от нищо. С мен са и моите синове от сър Джон Грей. Едуард предложи да ги вземе да яздят с него, за да усетят за пръв път вкуса на битката, но аз се страхувам за тях и ги вземам със себе си и момичетата. Така че сега, докато напредвам към Норич, ме съпровождат двама много нацупени младежи, на по петнайсет и тринайсет години, на които с нищо не може да се угоди, тъй като пропускат първата си битка.
Устроено ми е посрещане, достойно за държавен глава, пеят хорове и хвърлят цветя пред мен, а пиеси възхваляват добродетелите ми и поздравяват моите момичета с „добре дошли“. Едуард чака благоприятен случай в Нотингам, като свиква отново войниците си в очакване врагът му да стъпи на суша.
Докато чакаме, като играем различните си роли и се питаме кога ще дойдат враговете ни и къде ще слязат на суша, научаваме още новини. В Кале със специално разрешение от папата — което собствените ни архиепископи сигурно са поискали и получили тайно — Джордж се е оженил за дъщерята на Уорик, Изабел Невил. Сега той е зет на Уорик и, ако Уорик успее да постави Джордж на трона на Едуард, той ще направи кралица собствената си дъщеря и тя ще ми вземе короната.
Изсъсквам като котка при мисълта как нашите архиепископи-изменници пишат тайно на папата да помогне на враговете ни, за Джордж пред олтара с дъщерята на Уорик и за отдавнашната, бавно разгаряща се амбиция на Уорик. После се сещам за онова бледо момиче, едно от двете момичета на Невил, защото Уорик няма син и, изглежда, не може да има повече деца, и се заклевам, че тя никога няма да носи короната на Англия, докато аз съм жива. Мисля си как Джордж променя верността си като разглезено момче, каквото наистина е, и се включва в плановете на Уорик като глупаво дете, каквото също наистина е, и се заричам да отмъстя и на двамата. Толкова съм сигурна, че ще се стигне до битка, и то жестока битка между съпруга ми и неговия бивш наставник във военните въпроси, че съм напълно изненадана, както е напълно изненадан и Едуард, когато Уорик слиза неочаквано на суша и пресреща, и смазва събиращата се кралска армия при Еджкоут Мур близо до Банбъри, преди още Едуард да е излязъл от Нотингамската крепост.