Празнуваме Коледа в Лондон като празненство на помирението, сякаш едно пиршество може да превърне Уорик в наш приятел. В ума ми възкръсват спомените за всички онези случаи, когато бедният крал Хенри се опитваше да събере враговете си заедно и да ги накара да дадат клетва за приятелство, и знам, че други в двора приемат Уорик и Джордж като почитани гости и се смеят тайно, закрили устата си с длан.
Едуард нарежда празникът да бъде отбелязан пищно и почти две хиляди английски благородници сядат да вечерят с нас в Дванайсетата нощ, а Уорик е най-важният сред тях. Едуард и аз носим короните си и сме облечени по най-нова мода и в най-пищни дрехи. През тази зима нося само сребристобяло и златен брокат, и се говори, че наистина съм Бялата роза на Йорк.
Едуард и аз раздаваме подаръци на хиляда от седящите на трапезата, а благоволение — на всички. Уорик е най-тачен гост и двамата се поздравяваме с безупречна вежливост. Когато моят съпруг ми нарежда, дори танцувам с девера си Джордж: докосвам ръката му и се усмихвам близо до красивото му, момчешко лице. Отново съм поразена колко много прилича той на съпруга ми Едуард; по-дребно, по-фино копие на русата красота на Едуард. Отново съм поразена как хората го харесват веднага. Той притежава целия непринуден чар на Йорк и нищо от доблестта на Едуард. Но аз не забравям и не прощавам.
Поздравявам любезно новата му съпруга, Изабел, дъщерята на Уорик. Приветствам я с добре дошла в моя двор и ѝ пожелавам всичко най-хубаво. Тя е дребно, слабо, бледо момиче, което изглежда по-скоро ужасено от ролята, която трябва да играе в плана на баща си. Сега е обвързана чрез брак с най-коварната и опасна фамилия в Англия и в момента се намира в двора на краля, когото нейният съпруг предаде. Нуждае се от малко топлота и аз се държа сестрински и любящо с нея. Някой, който не познава порядките в двора, ако ни посети в това най-гостоприемно време, би си помислил, че я обичам като близка роднина. Би помислил, че не съм изгубила баща и брат. Би си помислил, че изобщо нямам памет.
Аз обаче не забравям и в кутията ми за бижута има тъмен медальон, а в тъмния медальон е ъгълчето от листа с последното писмо на баща ми, и върху това късче хартия, написани със собствената ми кръв, са имената Ричард Невил, граф Уорик, и Джордж, херцог Кларънс. Аз не забравям и един ден те ще разберат това.
Уорик, най-видният мъж в кралството след самия крал, си остава загадка. Той приема почестите и проявите на благоволение, които му се оказват, с ледено достойнство, като човек, на когото всичко се полага по право. Съратникът му, Джордж, е като невръстна хрътка — подскача и угодничи. Изабел, съпругата на Джордж, седи заедно с моите дами, между сестрите ми и зълва ми Елизабет, и не мога да не се усмихна, когато я виждам как извръща глава, за да не гледа танцуващия си съпруг, или как трепва, когато той подвиква наздравици в чест на краля. Джордж, толкова светлокос и кръглолик, винаги е бил любимец на династията Йорк, а на това коледно празненство се държи спрямо по-възрастния си брат не само така, сякаш е получил прошка от него, но и така, сякаш винаги ще получава прошка за всичко. Той е глезеното дете на фамилията — наистина вярва, че не може да сбърка.
Най-младият брат от династията Йорк, Ричард, херцог Глостър, сега седемнайсетгодишен, красиво, дребно и крехко момче, може и да е най-малкият в семейството, но никога не е бил любимецът. От всички момчета на Йорк единствен той прилича на баща си — смугъл и с дребна кост, малко като подменено дете редом с едрите, красиви мъже от династията Йорк. Той е набожен и вглъбен млад мъж; най-удобно се чувства в голямата си къща в Северна Англия, където води почтен и аскетичен живот, посветен в служба на народа. Нашият бляскав двор му се струва смущаващ, сякаш величаем себе си като езичници по време на християнски празник. Гледа ме — кълна се в това — сякаш съм дракон, прострял се алчно върху някое съкровище, а не русалка в сребриста вода. Предполагам, че изпитва към мен едновременно желание и страх. Той е дете, страхуващо се от една жена, която никога не би могло да разбере. Редом с него, моите синове от Джон Грей, съвсем малко по-млади, са бодри и отворени към света. Те непрестанно го канят да ловува с тях, да пият в кръчмите, да лудуват маскирани по улиците, а той нервно отказва.
Вестта за нашето коледно празненство обикаля целия християнски свят. Говори се, че новият кралски двор в Англия е най-красивият, най-елегантният, най-благовъзпитаният и най-великодушният в цяла Европа. Едуард е твърдо решен английският двор на Йорк да стане толкова прочут, колкото и бургундският с модата, красотата и културата си. Той обича хубавата музика, така че при всяко хранене ни пее хор и ни свирят музиканти. Дамите ми и аз усвояваме дворцовите танци и измисляме нови. Брат ми Антъни е прекрасен наставник и съветник по всички тези въпроси. Той е посещавал Италия и говори за новото познание и новите изкуства, за красотата на древните градове на Гърция и Рим, и за това как техните изкуства и науки могат да бъдат обновени. Той уговаря Едуард да доведе художници, поети и музиканти от Италия и да използва богатствата на короната, за да основе училища и университети. Говори за новото познание, за новата наука, за аритметика и астрономия, и всякакви нови и прекрасни неща. Говори за аритметика, която започва с нулата, и се опитва да обясни как това преобразява всичко. Говори за наука, способна да изчислява неизмерими разстояния: твърди, че сигурно е възможно да се узнае разстоянието до Луната. Елизабет, съпругата му, го наблюдава кротко и казва, че той е маг, мъдрец. Ние сме красив, елегантен и начетен двор, а Едуард и аз разполагаме с най-доброто от всичко.