— Сега всички го питат какво е сторил Едуард, за да го разгневи, и той се държи оскърбително и спрямо двама ви. Предизвиква хората да заговорят дали принц Едуард прилича на баща си, и откъде може някой да знае, че той е твой истински син, понеже е роден в убежище, без надеждни свидетели. Поисках от Едуард позволение да го предизвикам на дуел. Не може да му се позволява да говори за теб по този начин. Искам да защитя името ти.
— Какво каза Едуард?
— Каза, че е по-добре да го пренебрегна, отколкото да подкрепя по някакъв начин лъжите му, като оспоря верността им. Но на мен това не ми харесва. А той обижда теб и семейството ни, също и майка ни.
— Това е нищо в сравнение с онова, което причинява на своето семейство — отбелязвам. — Нарича майка ни вещица, но своята собствена заклеймява като блудница. Той е човек, който не се страхува да изрича клевети. Изненадана съм, че майка му не му нарежда да си мълчи.
— Мисля, че го е направила, а Едуард го е порицал насаме, но нищо не го спира. Той е извън себе си от злоба.
— Поне ако е далече от двора, няма постоянно да шушука из ъглите и да отказва да танцува.
— Стига да не заговорничи срещу нас. Щом се оттегли в къщата си и бъде заобиколен от васалите си, Едуард ще бъде в пълно неведение кого призовава той, докато Джордж отново не изведе хората си на бойното поле и Едуард отново не се окаже принуден да се справя с бунт.
— О, Едуард ще узнае — казвам хитро. — Сигурно е поставил хора, които да следят Джордж. Дори аз имам платен човек в къщата му. Едуард сигурно има дузина. Ще узная какво прави, още преди да го е направил.
— Кой е този мъж? — пита Антъни.
Усмихвам се.
— Не е нужно да е мъж, за да следи, да разбира и да докладва. Настанила съм една жена в домакинството му и тя ми разказва всичко.
Моята шпионка, Анкарет, ми докладва всяка седмица и ми съобщава, че Джордж наистина получава писма от нашия враг, Франция. После, точно преди Коледа, пише за влошаващото се здраве на съпругата му, Изабел. Малката херцогиня ражда още едно дете, четвъртото поред, но не възстановява силите си и само седмици след раждането се отказва от борбата за живот, извръща лице от света, и умира.
Моля се за душата ѝ с искрена скръб. Тя беше момиче с ужасно лош късмет. Баща ѝ Уорик я обожаваше и мислеше, че ще я направи херцогиня, а после си помисли, че може да направи съпруга ѝ крал. Но вместо красив крал от династията Йорк, нейният съпруг беше навъсен по-малък син, който се превърна в изменник не веднъж, а два пъти. След като изгуби бебето си в бушуващото море сред призования с магия вятър отвъд Кале, тя роди още две деца — Маргарет и Едуард. Сега те ще трябва да се справят без нея. Маргарет е будно и умно момиче, но Едуард е муден, невъзприемчив, може би дори слабоумен. Бог да е на помощ и на двамата сега, когато Джордж е единственият им родител. Изпращам писмо, с което изразявам скръбта си, а дворът носи траур за нея — дъщерята на един велик граф и съпруга на херцог с кралска кръв.
Януари 1477 г.
Скърбим за нея, но Джордж едва я е погребал, едва е духнал пламъците на свещите, и вече се връща с наперена походка в двора, кроящ планове за нова съпруга, и този път се цели високо. Шарл Бургундски, съпругът на нашата Маргарет Йоркска, е загинал в битка, а дъщеря му Мари е херцогиня и наследница на едно от най-богатите херцогства в християнския свят.
Маргарет, винаги привърженица на Йорк, и фатално сляпа за недостатъците на семейството си, предлага брат ѝ Джордж, така благополучно свободен, да се ожени за доведената ѝ дъщеря — съобразявайки се по този начин повече с нуждите на брат си, отколкото с тези на бургундската си повереница — или поне така мисля. Джордж, разбира се, веднага пламва от амбиция. Той съобщава на Едуард, че ще приеме или херцогинята на Бургундия, или принцесата на Шотландия.
— Невъзможно — казва Едуард. — Той е достатъчно вероломен и когато разполага с доход, достоен за един херцог, изплащан от мен. Ако е богат като принц, с независимо богатство, никой от нас няма да бъде в безопасност. Помисли си за бедите, които ще ни причини в Шотландия! Мили Боже, помисли си как ще тормози нашата сестра Маргарет в Бургундия! Тя току-що овдовя, заварената ѝ дъщеря току-що остана сираче. Бих изпратил Джордж при тях толкова охотно, колкото бих пратил и някой вълк.