Ходжа също се намирал в конака, чакал ме долу. И тогава ми просветна — тъкмо него бях зърнал между дърветата в градината. Пристигнахме в дома му. Че нямало да се отрека от вярата си, бил сигурен. Дори приготвил една от стаите за мен. Попита гладен ли съм. Още ме владееше ужасът от смъртта и не бях в състояние да се храня. Все пак хапнах малко от хляба и киселото мляко, които ми поднесе. Докато дъвчех, Ходжа ме следеше с наслада. Гледаше ме със задоволството на селяк, току-що закупил нов кон от пазара и представящ си колко той ще му е полезен в бъдеще. Неведнъж си припомнях този му поглед, който се промени едва когато Ходжа бе завладян от детайлите на космографската си теория и от часовника, с който възнамеряваше да дари пашата.
На всичко, каза сетне, ще ме научиш; затуй ме бил изпросил от пашата и едва след това щял да ми върне, евентуално, свободата. Трябваше да минат месеци, докато проумея какво означава „всичко“. „Всичко“, усвоено от мен в нашите училища; астрономия, медицина, инженерство, наука — дисциплините, по които се бях обучавал там, в своята родина! Всичко, описано в книгите, останали в килията ми, и донесени още на другия ден, всичко, видяно и чуто от мен, размислите ми за реките, езерата, облаците и моретата, за причините, пораждащи земетръсите и гръмотевиците… Към полунощ добави, че го вълнуват най-вече звездите и планетите. Лунната светлина проникваше през прозореца — каза ми, че на всяка цена ще трябва да открием сигурно доказателство за съществуването, или не, на онази звезда, разположена между Луната и Земята. Отново, без да искам, откривах с уплашените очи на човек, преживял Съдния ден, нашата изнервяща прилика, а той, към фразата „ще ме научиш“ притуряше: заедно ще проучваме, заедно ще откриваме, заедно ще вървим нататък.
И тъй, заловихме се за работа като двама добри побратими, като двама добри ученици, усвояващи знанията с надежда, че възрастните ги няма вкъщи, та да подслушват през открехнатата врата. В началото се чувствах като по-големия брат, склонил да си припомни старите знания, за да помогне на ленивото си братче да го достигне; Ходжа пък се държеше като проницателното братче, силещо се да докаже, че по-големият не се отличава с кой знае колко повече знания. Според него различието в нашите знания се криеше в броя на томовете, донесени от килията и наредени на рафта, както и в броя на книгите, оживели в моите спомени. Със своето необичайно трудолюбие, с проницателността си бърже овладя италианския, който по-късно усъвършенства — за шест месеца изчете книгите ми и когато го накарах да преразкаже всичко, което си спомнях, осъзнах, че не притежавам предишното превъзходство. При това се държеше като човек, чиито знания надхвърлят прочетеното в книгите (повечето от тях смяташе за маловажни) — знания, по-естествени и по-задълбочени от придобитите. Шест месеца след началото вече не бяхме двама, обучаващи се взаимно, напредващи взаимно. Той раждаше идеите, пък аз само му припомнях отделни подробности, та да знае как да постъпи или пък му помагах да преосмисли още веднъж наученото.
Обикновено повечето „идеи“, които аз бях забравил, му хрумваха нощем — дълго след като бяхме приключили с импровизираната си вечеря, след като лампите в квартала угаснеха и тишината обгърнеше всичко наоколо. Сутрините отиваше да преподава в началното школо към една намираща се два квартала по-нататък джамия; два пъти седмично се отбиваше в муваккитхането12 на джамия в отдалечен квартал — там кракът ми не стъпи никога. През останалото време или доразработвахме среднощните си „идеи“, или се мъкнехме подир тях. Тогава още не ме напускаше надеждата, че скоро ще се завърна в родината. Въобразявайки си, че подробното обсъждане на неговите „идеи“ може само да забави моето завръщане, гледах изобщо да не противореча на Ходжа.
Тъй отмина първата година — бяхме изцяло се отдали на астрономията, в търсене на доказателства за съществуването, или не, на призрачната звезда. Ходжа обаче забрави проблемите около призрачната звезда, когато заработихме с телескопите, които измайсторихме с оптическите лещи, докарани от Холандия — плати прескъпо за тях, — както и с астрономическите инструменти и с диаграмите; доста се задълба в тази материя, беше казал дори че ще обсъждаме Птолемеевата геоцентрична система, ама така и не я обсъдихме; той говореше, аз слушах — обясняваше колко глупаво е да смяташ, че звездите са висящи прозрачни сфери; може би там ги крепи нещо друго, например някаква невидима сила, някаква притегателна сила; по-нататък изказа предположението, че Земята, както и Слънцето, може би се движи по нечия друга окръжност, че всички звезди може би се движат по окръжността на друг център, за чието съществуване нямаме и представа. След време изрази своя идея, по-всеобхватна от Птолемеевата — проследи нова група звезди, за да обогати космографията и нахвърли собствена теория, основана върху една нова система; възможно било Луната да се върти около Земята, а Земята — около Слънцето; възможно било център на тази система да е Венера; ала всичко това му омръзна скоро. Мина време и сподели, че най-важното сега не са новите идеи, а необходимостта да бъдат запознати местните със звездите и техните движения, и тъкмо когато реши да започне с пашата, узнахме, че Садък паша е заточен в Ерзурум. Говореше се, че взел участие в някакъв неуспешен заговор.
12
Помещение в джамията, където служителите, наречени муваккити, определят времето за началния час на молитвата. — (Бел. прев.)