Ходжа се подготви — поизмени прочетения пред пашата текст, та да е разбираем за едно деветгодишно дете, наизусти го. Само дето продължаваше да мисли не толкова за падишаха, колкото за пашата. Защо ли е спрял да говори пашата? Някой ден щял да разбули тайната. Какво ли представлява оръжието, което пашата иска да се направи? Нямах какво повече да казвам — той работеше сам. Ходжа се затваряше в стаята си до среднощ, а аз като глуповато хлапе нелепо стърчах на прозореца — не мислех дори и за своето завръщане в родината, просто си фантазирах. Въобразявах си, че работещият на масата съм аз, а не Ходжа, и че мога да замина където си пожелая и когато си пожелая!
Привечер натоварихме съоръженията на колата и посетихме двореца. Вече ми харесваха истанбулските улици — представях си как ги преброждам, как, тъй като съм невидим, се изнизвам като призрак между чинарите, кестените и люляците в градините. С помощта на неколцина души настанихме съоръженията върху мястото за демонстрацията — във втория двор17.
Падишахът се оказа миловидно дете с червени бузки и ръст, съответстващ на възрастта му. Опипваше съоръженията, както собствените си играчки. Трудно ми е сега да определя дали тогава се породи желанието ми за сближаване, за приятелство, или много по-късно, при повторната ни среща след петнайсет години, но в онзи миг желаех единствено да не му причиня зло. В същото време, докато многолюдната султанска свита очакваше с любопитство разказа на Ходжа, Ходжа оставаше пренапрегнат. Най-сетне се откри възможност да почне — обогатявайки с нови неща своя разказ, заговори за звездите като за някакви разумни живи твари, оприличи ги на магнетични, загадъчни създания, които са наясно с геометрията и аритметиката и се въртят в синхрон с тези познания. Забелязвайки въздействието си върху детето, което от време на време вдигаше глава към небето и гледаше удивено, Ходжа се развълнува. Ето тук, върху модела ни са показани въртящите се прозрачни сфери на окачените звезди, ето там е Венера и се върти ето тъй, а онова, голямото нещо е Луната — тя променя местоположението си по своему. Ходжа завъртя модела, монтираните по него звънчета издадоха приятен звук — малкият падишах стреснато отстъпи крачка назад, сетне в желанието си да проумее какво е това, набра кураж и се примъкна към звънтящото съоръжение като към вълшебна кутия.
Сега, когато, подреждайки своите спомени, се опитвам да съчиня за себе си някакво минало, аз си го представям като картина на щастието, в пълна хармония с приказките от моето детство и с художниците, илюстрирали тия приказки. Комай липсваха единствено стъклените сфери с наподобяващите сладкиши къщурки с червени покриви, върху които, преобърнеше ли се сферата, се посипваше сняг. После и детето започна да пита, а Ходжа — да отговаря.
Как звездите стоят във въздуха? Прозрачните сфери са окачени! От какво са сферите? От прозрачен материал, той ги прави прозрачни. Не се ли сблъскват една с друга? Не, на различни нива са, както е на макета! Звездите са толкова много, защо няма и толкова сфери? Защото са доста отдалечени! Колко? Много, много! И звездите ли си имат звънчета, които при въртенето им издават приятни звуци? Не, ние монтирахме звънците, за да е ясно кога звездите завършват пълното си завъртане! Тътенът на гръмотевиците има ли нещо общо с това? Не! С кое има общо? С дъжда! Ще вали ли утре? Ако се гледа небето, няма да вали! Какво казва небето за болния лъв на падишаха? Ще оздравее, само че е нужно търпение; и т.н., и т.н.
Изказвайки своето мнение за лъва, Ходжа бе вдигнал очи към небето, както когато говореше за звездите. Вече у дома, той заприказва пренебрежително за този детайл. По-важно било не дали детето прави разлика между науката и софизма, а дали достига до същината на нещата. Съзнателно повтори същата фраза — и го стори така, сякаш бях открил нещото, чиято същина трябваше да се постигне. А аз вече си мислех, че и да стана, и да не стана мюсюлманин, няма да има никаква разлика. На излизане от двореца, Ходжа измъкна пет алтъна от подарената ни кесия. Падишахът, каза Ходжа, беше усетил някаква логика в случващото се със звездите. Ех, падишахът, доста, доста по-късно щях да го опозная! Бях омагьосан от това, че същата Луна се виждаше и от прозореца на нашата къща — прищя ми се да съм дете! Ходжа не се стърпя и се върна на предходната тема — не бил важен въпросът с лъва, важно било, че детето обича животните, и толкоз.
17
Вторият двор в разположен във външната часщ на двореца (бирун); там се помещават разнообразни служби, осигуряващи връзките На владетеля с външния свят. — Бел. прев.)