На другия ден се затвори в стаята си и заработи; след няколко дни отново натовари часовника и звездите на колата и потеглихме под любопитните погледи иззад зарешетените прозорци, само че този път към началното школо. Вечерта, като се върнахме, бе притеснен, е, не дотам, че да не му се приказва. Рече: „Надявах се, че и дечурлигата, както султанът, ще проумеят всичко, ама съм бъркал.“ Децата само се уплашили. Щом Ходжа след своето изложение взел да задава въпросите си, едно от хлапетата рекло, че от другата страна на небето е Адът и се разциврило.
През цялата следваща седмица Ходжа се самоубеждаваше в проницателността на падишаха; припомни ми поотделно всеки един от нашите мигове във втория двор; изтъкваше какви ли не доводи — да, детето бе проницателно; да, отсега умееше да разсъждава; да, отсега беше личност, която сигурно ще се освободи от влиянието на обкръжаващата го среда! Ето така започнахме да виждаме сънища за султана, много преди той да започне да вижда сънища за нас, както стана подир години. Междувременно Ходжа се занимаваше с часовника; според мен премисляше и някои неща за оръжието, нали така бе обещал при посещението у пашата. Макар че надеждите му по отношение на пашата, усетих го, се бяха прекършили. „И той вече е като другите — каза за него. — Не желае да знае това, което не знае.“ След седмица падишахът го извика отново — отиде.
Султанът посрещнал радостно Ходжа. „Лъвът ми оздравя — възкликнал. — Стана, каквото каза ти.“ И с цялата му свита излезли на двора. Падишахът посочил рибите в басейна и запитал Ходжа какво мисли за тях. Споделяйки тоя епизод, Ходжа призна, че отвърнал: „Червени са.“ И додаде: „Друго не можа да ми хрумне.“ И в същия миг усетил, че в движението на рибите имало някаква система; те сякаш разговаряли помежду си, за да може системата да се доусъвършенства. Ходжа рекъл, че намира рибите за разумни. Тогава джуджето, стоящо до един от евнусите, който непрекъснато напомнял на султана съветите на майка му, се изкикотило, но султанът го смъмрил. И за да накаже червенокосото джудже, не го взел с тях, когато се настанили по колите.
Отишли с колите на „Ат Мейданъ“18, в дома на лъва. Падишахът показал на Ходжа един по един лъвовете, леопардите и тигрите, вързани с вериги за колоните на стара църква. Спрели пред лъва, за когото Ходжа предрекъл, че ще оздравее, детето си поговорило с него, запознало лъва с Ходжа. Сетне приближили изтегналата се в един ъгъл лъвица — животното смърдяло не като останалите, било бременно. С блеснали очи падишахът попитал: „Колко лъвчета ще роди лъвицата и колко от тях ще са мъжки, и колко женски?“
Доста изнервеният Ходжа по-късно ми призна: „Сбърках.“ Отвърнал на падишаха, че разбира от астрономия, не и от астрология. „Ама от главния астролог Хюсеин ефенди разбираш повече!“ — казало детето. Ходжа не отвърнал нищо от страх — току-виж се разчуло и стигнало до Хюсеин ефенди. Падишахът пък притеснено добавил, че след като Ходжа не разбира нищо, какъв е смисълът да наблюдава звездите?
И тогава Ходжа се видял принуден да разяснява неща, за които смяташе да говори след време. Научил бил за звездите доста, от наученото извлякъл полезни поуки. Възприемайки като добър знак мълчанието на слушащия го с широко отворени очи падишах, Ходжа изтъкнал колко е належащо да се построи обсерватория за наблюдение на звездите; нещо като обсерваторията на покойния Такиюддин ефенди19, построена преди деветдесет години по волята на Мурад III, дядо на покойния му дядо Ахмед I — тя след време, поради липса на какъвто и да било интерес към нея, се срутила; обсерваторията трябвало да е нещо повече от предишната, да е същински дом на науката, в който учените да извършват наблюденията си не само на звездите, а на целия свят с реките и моретата, с облаците и планините, с цветята и, разбира се, с животните, в който да обсъждат наблюденията си и да множат познанията си — така ще се развива нашият интелект.
Падишахът слушал как Ходжа споделя проекта си, сякаш слушал пленителна приказка, аз също първица научавах за него. Като се върнали с колите в двореца, попитал: „Как мислиш, какво ще роди лъвицата?“ Тоз път Ходжа предварително бил обмислил отговора си, та рекъл: „Новородените лъвчета ще имат голяма прилика помежду си!“ У дома разясни, че в тия му думи нямало никакъв риск. „Ще покоря това глупаво хлапе — закани се той. — По-изкусен съм от главния астролог Хюсеин ефенди!“ Останах смаян от епитета, употребен за падишаха; отгоре на всичкото се и засегнах. По онова време, изпълнен с досада, се занимавах с домакинството.
18
Става дума за големия хиподрум, построен по времето на император Септимий Север, разширен от Константин Велики, а no-късно разрушен. На мястото му е площад „Ат Мейданъ“ (букв. „Конският площад“). — (Бел. прев.)
19
Такиюддин (1521/26 — ок.1585) — най-известният турски астроном и математик. Роден е в Дамаск, а през 1570 г. се установява в Истанбул, където оглавява обсерваторията. Част, от монтираните в нея девет астрономически съоръжения са негово изобретение. Откритията си е описвал в ръкописи — изработени оригинално и в различни цветове, които и до днес предизвикват интерес у учените. Той изчислява слънчевите параметри, опирайки се на триизмерния метод, има принос в развитието на математиката и конструирането на механични часовници; сред неговите астрономически открития е и кометата от 1577 г., която наблюдава паралелно с датския астроном Тихо Брахе (1546–1601). — (Бел. прев.)