5.
Като начало в няколко страници описах великолепните дни, които изживяхме с братята и сестра ми, с мама и баба в имението ни в Емполи. Знам ли по каква причина избрах да разкажа тъкмо тия неща, та да разбера защо бях такъв, какъвто бях; може би заради копнежа да се потопя наново във великолепните дни, които бях изгубил; пък и след като в яда си избълвах ония неуместни думи, Ходжа здравата ме притисна, тъй че бях принуден, както и правех в момента, да измислям неща, в които читателят да повярва, а чрез подробностите да се опитам да предизвикам у него наслада. Първоначално обаче творенията ми не се харесаха на Ходжа — били неща, които всеки, стига да се размисли, би могъл да напише, смяташе, че подобни представи изникват, докато размишляваш пред огледалото, пък и не олицетворяват смелостта, която, нали тъй го бях рекъл, Ходжа не притежава. След като изчете какво съм изпитал по време на лов, когато — бяхме тогава с баща ми и братята ми, — пред мен внезапно изникна алпийска мечка, с която дълго се гледахме очи в очи, както и преживяванията ми по повод смъртта на любимия ни файтонджия — издъхнал в постелята си, — стъпкан преди това от собствените си коне пред очите ни, Ходжа отново повтори предишните си думи — всеки би могъл да напише подобни неща.
Отвърнах му, че хората там не са постигнали нещо повече от хората тук — преувеличавах, понеже бях ядосан, но Ходжа не би трябвало и да очаква друго от мен. Ала той не ме слушаше; от страх да не ме заключи в стаята, продължих да записвам историите си. Ето как за два месеца паметта ми с удоволствие и с горчивина изрови цял куп подобни, но за сметка на това тъй приятни докато си ги припомнях, дреболии; възстанових и изживях всичко добро и лошо, сполетяло ме преди пленяването — накрая открих, че тази работа ми доставя удоволствие. Вече нямаше нужда Ходжа да ме принуждава да пиша; всеки път, щом възкликнеше, че това не е онова, което иска, аз преминавах към друга история, към друг спомен, който предварително си бях наумил да опиша.
Трябваше да измине доста време, докато забележа насладата, с която Ходжа изчита моите писания и зачаках сгоден случай да го привлека към тази дейност. За да го подготвя, споделих някои случки от детския си опит — разказах му за ужаса на една безкрайна, безсънна нощ и за близостта, която изпитвах към своя приятел от детството, с когото се бяхме приучили да мислим за едно и също в един и същи миг, за изживения ужас, когато той умря — боях се да не сметна и себе си за мъртъв и да не ме погребат жив заедно с него. Знаех, тези неща ще му допаднат! Малко по-късно се осмелих да му разкажа и един свой сън: докато ме напуска, тялото ми се споразумява с моя двойник — лицето му не се вижда в мрака — да се обединят против мене. По него време Ходжа твърдеше, че отново и все по-натрапчиво чува онзи смешен напев. Забелязвайки, че сънят ми му е оказал желаното от мен въздействие, настойчиво го заубеждавах да пробва да пише такъв тип неща. Хем за да се избави от безкрайното чакане, хем за да открие истинската разграничителна линия между себе си и глупаците. Понякога го привикваха в двореца, но нямаше никакво обнадеждаващо развитие. И в началото с доста превземки, а сетне, поради моята неотстъпчивост, със забележимо притеснение и охота реши да опита. Понеже се боеше да не изглежда смешен, дори се пошегува:
— Е, какво, така както двамата заедно пишем, двамата заедно ли ще се гледаме в огледалото?
Това „заедно пишем“ изобщо не ме наведе на мисълта, че ще пожелае да сме заедно на една маса. Надявах се, щом пропише, аз пак да се върна към безгрижната свобода на ленивия роб; лъгал съм се. Трябвало да пишем настанени един срещу друг на масата — само така сме щели да се справим с опасните теми, пред които умовете ни нехаят, само така сме щели да предадем един другиму усещането за труд и ред. Въпросът всъщност бе другаде, знаех го — боеше се да остане сам, боеше се да се почувства самотен в своите разсъждения. Проумях го, когато, настанявайки се пред празния лист, си замърмори под нос, ама така, че да чувам; очакваше предварително одобрение на онова, което възнамеряваше да напише. Едва нахвърлил няколко изречения, той с желание и едновременно с напомняща детинското простодушие оскъдна гордост ми ги показваше — заслужава ли си да се пишат подобни неща? Отговарях, естествено, утвърдително.
Ето как само за два месеца научих за живота му толкова, колкото не бях успял да науча за единайсет години. Семейството му живеело в Одрин, град, който посетихме след време с падишаха. Баща му починал доста рано — не бе сигурен дали помни лицето му. Майка му била работлива жена. По-късно се омъжила повторно. От първия си съпруг имала момче и момиче. От втория — четири момчета. Този, вторият, бил юрганджия. Братът, който най-силно желаел да учи, бил, разбира се, самият Ходжа. Научих, че от всичките братя той бил най-умният, най-способният, най-силният; и най-справедливият. Спомняше си с отвращение за братята, не и за сестра си, и не бе напълно уверен дали трябва да се докосва до тази тема. Окуражих го, сякаш още тогава съм предусещал, че по-нататък ще възприема и стила му, и житейската му история като свои. Имаше нещо, което ми допадаше в неговия изказ и поведение, нещо, което исках да усвоя. Човек трябва да обича избрания начин на живот точно толкова, колкото претенции ще му предяви подир време; и аз го обичам. Смяташе, естествено, всичките си братя за глупаци; търсели го единствено, за да му искат пари; той обаче се отдал на учението. Бил приет в медресето27 „Селимие“, а когато го завършвал, го наклеветили. Не се върна никога към тази тема, както никога не обели и дума за жени. Като начало описа как веднъж бил на път да се ожени, после ядно накъса листата. Онази нощ валеше противен дъжд. Първата от няколкото ужасни нощи, които ми предстояха. Той успя да ме нагруби и след като призна, че всичко написано дотук е лъжа, отново се захвана за работа. Изкарах две денонощия без сън, тъй като настояваше да седя срещу него и да пиша. Не хвърляше и поглед към моите писания; седях на срещуположната страна на масата и описвах все същите познати неща, без да напрягам въображението си, като междувременно скришом го наблюдавах.