Би ми се искало и аз да повярвам в ослепителността на тия успехи, които превъзнасяше. От време на време, когато се потапях в безграничността на мечтите си, когато щастливо се поставях на неговото място, успявах да повярвам. Тогава много повече обичах него, себе си, нас, слушах го с отворена уста като някакъв малоумник, завладян от вълшебна приказка, а думите му ме обсебваха — вярвах, че говореше за бъдните красиви дни като за наша цел.
Приобщих се към неговите тълкувания на султанските сънища! Ходжа бе решил да подбуди двайсет и еднагодишния султан да укрепи още по-здраво властта си. Разтълкува му, че самотните коне, които владетелят често сънувал как галопират, са нещастни, защото си нямат стопанин; вълците, хвърлящи се с коварните си зъби към гърлата на враговете си са щастливи, защото сами си вършат работата; разплаканите възрастни жени, слепите девойки и дървесата, чиито листа бързо капят в черния дъжд, го призовават на помощ; свещените паяци и гордите соколи символизират добродетелите на самотата. Копнеехме султанът, след като укрепи властта си, да прояви интерес към науката ни; затова се възползвахме дори от кошмарите му. През нощите на продължителните и уморителни ловни излети, и султанът, както повечето любители на лова, сънуваше, че дивечът е самият той, и обладан от страх да не изгуби престола си, той видял насън как се качва на трона като дете, а Ходжа му заобяснявал как завинаги щял да остане млад на своя престол, но как ще избегне заложените капани от враговете, които сън няма да ги лови, стига да създаде превъзхождащите оръжия. В съновиденията на падишаха дядо му султан Мурад, за да докаже силата на своята десница, с един замах на сабята си разсякъл магаре, подкарал двете му половини, раздалечавайки ги една от друга; злонравната старица, негова баба по бащина линия, наричана Кьосем султан, оживявала и абсолютно гола се нахвърляла да души и него, и майка му; по смокиновите дървета, заели местата на чинарите по „Ат мейданъ“, наместо смокини висели окървавени трупове; злосторници с лица, подобни на неговото, го гонели с чували в ръце, за да го напъхат в тях и там да се задуши; армия от костенурки с негаснещи от вятъра свещи върху корубите им навлизала в морето при Юскюдар и се отправяла към двореца; ние пък се опитвахме да разтълкуваме доколко тези сънища, които търпеливо и със задоволство описвах и класифицирах в един тефтер, щяха да са от полза за науката и за нашето невероятно оръжие, което предстоеше да изобретим, и си казвахме: одумващите султана, че, видите ли, е зарязал държавните дела и нямал в главата си нищо друго, освен лов и животни, са абсолютно неправи.
Лека-полека, според Ходжа, ние му повлиявахме, аз обаче вече не вярвах в успеха ни. Получи думата на падишаха за изграждането на обсерватория или дом на науката, за създаването на ново оръжие, но подир трескавите нощи, пълни с мечтания, минаха месеци, без сериозно да е говорил поне веднъж по тези теми със султана. Една година след чумата Кьопрюлю се спомина и Ходжа откри нов подтик за своите надежди: султанът се въздържаше да осъществи идеите си, тъй като се страхуваше от личността на Кьопрюлю и неговото могъщество, сега обаче, след смъртта на великия везир, неговото място беше заел синът му, който нямаше влиянието на баща си и беше време да се очакват смели решения от падишаха.
Прекарахме още три години в очакване на тия смели решения. Смайваше ме не бездействието на султана, улисан в сънища и лов, а това, че Ходжа продължаваше да свързва с него надеждите си.
През всичките тези години чаках деня, в който наистина ще заприлича на мен — изгубилият всякаква надежда! Вече не говореше както преди за онова, което наричаше триумф, да, не изпадаше в същия захлас, както през първите месеци след чумата, но все още успяваше да крепи жива мечтата си за деня, в който ще убеди султана в грандиозния проект, както сам го наричаше. Всеки път намираше с какво да оправдае султана: прахосването на пари за по-големи проекти веднага след огромния пожар, поразил Истанбул, щяло да се превърне в сгоден случай за неговите врагове, които искаха да възкачат на престола брат му; падишахът сега не предприемал нищо, понеже армията му потеглила на поход срещу Унгария; следващата година пък чакахме да приключат набезите срещу немците; после дойде построяването на джамията „Йени Валиде“ на брега на Златния рог, дето Ходжа се отбиваше често със султана и майка му Турхан султан — и за това били нужни сума ти средства; после пък следваха нескончаемите ловни излети, в които аз не вземах участие. Докато чаках у дома Ходжа да се върне от лов, аз се опитвах да следвам съветите му, търсех смайващи идеи за така наречения от него „грандиозен проект“ или за „наука“; лениво придремвайки, разгръщах страница подир страница.