Разказвах му купища измислици. Сега не мога да преценя дали тези измислици, в които си вярвах заради непрестанното им повтаряне бяха неща, които действително съм преживял в младостта си, или бяха фантазии, отцеждащи се от върха на перото ми всеки път, щом се настанявах на масата, за да пиша книгата си — от време на време подхвърлях някоя и друга забавна лъжа, хрумнала ми в момента, имах и няколко готови, преработени от мен приказки, непрестанно повтарях колко много копчета имаха хората по дрехите си, понеже султанът се интересуваше от такива подробности, разказвах истории, но се затруднявах да определя дали отделните детайли в тях долитаха от моите спомени или пък от моите сънища. Но имаше и една-две истини, които и след двайсет и пет години все така не можех да забравя: разговорите на семейната трапеза с мама, татко, братята и сестра ми, докато закусвахме под липите! Подобни неща най-малко интересуваха падишаха. Веднъж ми бе споменал, че всеки живот всъщност е подобен на другия. Незнайно защо думите му ме уплашиха — не бях забелязвал подобно дяволско изражение върху лицето на султана и изпитах желание да го попитам що за смисъл влага в тях. Погледнах го, прииска ми се да кажа: „Аз съм аз.“ Сякаш, ако имах куража да изрека тая глупава фраза, заговорите на всички интриганти, чиято едничка цел бе да изкарат, че съм някой друг, игричките на Ходжа и на султана щяха да се обезсмислят и щях да продължа да живея в мир със собствената си идентичност. Аз обаче, като страхливците, плашещи се от всяка неясна фраза — да не би да застраши тяхното спокойствие — боязливо си премълчах.
Това беше през пролетта, в дните, когато Ходжа завърши оръжието, но все не успяваше да проведе изпитанията, понеже не намираше подходящите хора. Не след дълго наистина се разстроихме, когато падишахът тръгна с армията си на поход срещу Полша. Защо не бе взел оръжието, та да обърне в бягство враговете ни, защо не ме беше взел със себе си, доверие ли ни нямаше? И ние, както всички, останали в Истанбул, вярвахме, че султанът не е тръгнал на война, а на лов. Ходжа беше доволен — печелеше още цяла година; аз нямах нито друга работа, нито развлечения; заработихме заедно по оръжието.
Доста време издирвахме хора, които да задействат съоръжението. Така или иначе, никой не скланяше да влезе в страховитото, непознато съоръжение. Ходжа говореше, че е готов да плати много пари разпратихме глашатаи из града, по пристанищата, в арсенала, търсихме мъже сред лентяите в кафенетата, сред разбойниците и авантюристите. Повечето от тези, които открихме, дори и да влизаха, преодолявайки страха си, във вътрешността на желязната грамада, после ни напускаха — не издържаха да въртят колелото на механизма, понеже, заклещени в това странно насекомо, направо се сваряваха от горещина. Към края на лятото, когато трябваше да приведем в действие съоръжението, спастрените през годините пари се стопиха окончателно. Под смаяните и уплашени погледи на любопитните, сред победните възгласи, съоръжението тромаво помръдна, нападна някаква въображаема крепост, разтърсващо изгърмя с топовете срещу нея и спря. Парите от селата и от маслиновите гори продължаваха да текат, ала Ходжа, под предлог, че щяло да ни излезе прескъпо, разпусна нашия насъбран с толкова мъка отбор.
Зимата премина в очакване. След като се върна от похода, падишахът отишъл направо в любимия си Одрин; нито питаха за нас, нито ни търсеха — останахме си сами. В двореца нямаше кой да се развлича сутрин с нашите истории, в конаците нямаше кой нощем да развлича пък мене — просто лентяйствахме. Опитвайки да запълня времето си, заръчах на пристигнал от Венеция художник да ми направи портрет, започнах да взимам уроци по уд#; макар и рядко Ходжа отскачаше до Куледиби, за да види оръжието, наглеждано от един пазач. Не че не добавяше нещо ново тук-там по съоръжението, но се отегчи бързо и от това. В нощите на тази последна зима, които прекарахме заедно, той повече не спомена нито оръжието, нито какво възнамерява да прави с него. Обзела го беше апатия не защото бе изгубил своето настървение, беше такъв, защото аз вече не предизвиквах у него никакви емоции.