Издържах близо седем години; вероятно, ако нервите ми бяха по-читави, ако не предусещах, че предстои ново прочистване на султанското обкръжение, бих стигнал до края; защото минавайки през вратите, които султанът една подир друга разтваряше пред мен, бях успял да позамъгля и да позабравя предишната си самоличност, която исках да оставя в забвение. Започнах да отговарям вещо на всички въпроси за самоличността, които първоначално толкова ме смущаваха и казвах: „Какво значение има човек кой е. Важното е какво вършиш и какво възнамеряваш да вършиш.“ През тази врата, струва ми се, падишахът успя да се вмъкне в „долапа“ на моя разум! Поиска да му разкажа за Италия, за страната, в която беше избягал Той и ужасно се ядоса, когато отвърнах, че не знам чак толкова много: от какво съм се боял, та Той бил признал пред султана, че всичко ми е разказвал. Достатъчно било само да си припомня Неговите разкази. Тъй че наново взех да разправям на султана за Неговото детство и за Неговите прекрасни спомени, част, от които включих в тази книга. През първите години нервите ми не бяха съсипани чак дотам, пък и султанът ме слушаше както трябва, сякаш слушаше разказвач на спомени, чути от другиго, но през следващите години отиде и по-надалеч; вече ме слушаше, сякаш слушаше Неговите разкази; питаше ме за подробности, които би могъл да знае единствено Той, и искаше от мен да не се боя, а да му дам първия дошъл ми на ум отговор: кое събитие е причинило заекването на сестра му, защо не са го приели в университета в Падуа, какъв цвят е била дрехата на брат му по време на първата илюминация, която видял във Венеция? Разяснявах на падишаха като свои собствени изживявания всички подробности, докато бяхме било на разходка с лодка, било край някой басейн с водни лилии, бъкащ от жаби, или пред сребърната клетка с безсрамните маймуни, или в някоя от градините, изобилстващи от спомени за времето, когато са се разхождали там заедно. И падишахът, комуто допадаха и историите, и играта на разцъфтелите в градината на паметта ни цветя, се сближаваше още повече с мен и ми говореше за Него, сякаш диреше стар приятел, който ни е изменил: междувременно владетелят подхвърли, че се канел да го убие, понеже повече не понасял дързостта му, въпреки че я намирал за доста забавна, така че Той бил постъпил добре като е избягал. После, без да мога да различа кого от нас има предвид, се впусна в пояснения, които ме стреснаха, ала ги изговори не с ярост, а с обич: било в дните, когато се боял, че обзет от гняв ще го убие, тъй като повече не можел да понася неговото невежество, последната нощ дори насмалко не повикал палачите! После каза, че аз не съм дързък; смятал ме за най-прозорливия, за най-надарения човек на света; не съм гледал да изтълкувам ужаса от чумата в своя изгода; не съм прокуждал ничий сън през нощите с приказки за набити на кол деца-крале; сега нямало вече при кого да тичам у дома, след като изслушам сънищата на падишаха, та да ги преразказвам с ирония, нямало вече кого да убеждавам да пишем заедно празнословни и забавни истории! Докато изслушвах всичко това, струваше ми се, че виждам като насън себе си и нас двамата отстрани, предчувствах, че губим почва под нозете си, ала през последните месеци, сякаш, за да ме влуди още повече, падишахът продължи да обяснява — не съм бил като Него, не съм допускал като Него разумът ми да е обсебен от софизми за различията между тях и нас! Още преди години, по време на нашата илюминация, която осемгодишният падишах — без да ни познава — наблюдавал от отсрещния бряг, моят дявол успял да подсигури за Него победата на другия дявол в черното небе; сега дяволът бил с Него, отишъл с Него в страната, в която се надявал да намери покой! После насред повтарящите се градински разходки султанът подпитваше: трябва ли човек да е падишах, за да схване, че хората от седемте краища и четирите климата на света неизменно си приличат? Мълчах уплашено; а сякаш за да сломи и сетната ми съпротива, падишахът продължаваше да подпитва: фактът, че всеки може да заеме мястото на другия не доказва ли най-добре, че хората навсякъде си приличат? Беше хванал бика за рогата.