Ще приключа книгата с разказа си за деня, в който взех решение да я приключа. Беше преди две седмици, седях пак на нашата маса, опитвайки се да съчиня една друга история, когато зърнах конник, идещ откъм Истанбул. В последно време не ме посещаваше никой, та да ми донесе вест от Него — може би, тъй като се държах доста сдържано с гостите си, аз изобщо не си представях някой да повтори посещението си, ала щом зърнах този пътник със странната пелерина и с чадъра в ръка, разбрах, че идва при мене. Бях го чул как говори още преди да пристъпи в стаята ми. Говореше турски, правейки Неговите грешки, само дето не бъркаше колкото Него; влизайки в стаята ми обаче мина на италиански. Щом видя киселата ми физиономия и абсолютното ми мълчание, каза на развален турски: смятал, че макар и малко, съм знаел италиански. Сетне заразправя: научил името ми и кой съм от Него. След завръщането си в родината, Той написал купища книги за своите невероятни приключения сред турците, за последния влюбен в животните турски падишах и за неговите сънища, за турците и чумата, за нашите дворцови и военни правила. Писанията му били посрещнати с интерес, поради завладялото отскоро аристократите и особено знатните дами любопитство към загадъчния Изток, книгите му се радвали на голям успех, преподавал в различни академии, забогатял. Нещо повече — предишната му годеница, омаяна от пламенността на неговите писания, напуснала, без да обръща внимание на възрастта си, своя съпруг; двамата се оженили, купили продадената преди това стара фамилна къща, настанили се в нея и възстановили предишния облик на дома и градината. Гостът ми знаел всичко това, тъй като бил възхитен от книгите му и Го бил посетил вкъщи. Той бил изключително деликатен, отделил на моя гост цял един ден, отвърнал на всичките му въпроси, преразказал му описаните в книгите приключения. Та тъкмо тогава надълго и нашироко му говорил за мен; бил написал книга за мен, озаглавена „Турчинът, когото познавах отблизо“; възнамерявал да поднесе на любознателните си италиански читатели описанието на целия ми живот — от детството ми в Одрин до раздялата ни, — придружавайки го с Негови лични проницателни коментари върху особеностите на турците.