Ким потрепери, втренчен в това, което току-що беше направил. Най-напред го създаде в съня си, а сега — и върху плоскостта на екрана. Винаги е постъпвал така: първо вижда нещо, а после прави това, което вече е сънувал. Сега беше объркан. Как можеше да направи това? Как може да проникне със своята паяжина през очите на младото момиче?
Може би това означаваше нещо друго, а той се опитваше да го тълкува съвсем буквално. Дали пък тази визуализация нямаше по-различно значение от онова, което я предхождаше?
Тръсна глава, след това изчисти екрана, едва сега осъзнал, че сърцето му бие припряно, а дъхът му е пресъхнал. Това пък какво означава?
Беше ядосан на самия себе си. Все пак това не е нищо повече от сън. Без съмнение сънят не означава нищо. Наистина щеше да е по-добре да се съсредоточи, за да приключи работата си за принц Юан. Трябва да е готов до следващите два-три дена, след което да я изпрати. За тази услуга мислеше да помоли Барич.
Приближи се до светлината, но екранът отново угасна. В този момент пристигаше някакво съобщение. Отново се сгуши, докато чакаше. С една ръка леко докосваше клавиатурата…
Думите излизаха със стандартния шрифт на Проекта, предхождани от символ на гребло, обрамчено от зигзагообразна нимба. Беше инструкция да се яви незабавно на редовен тримесечен преглед.
Ким седна отново и се замисли. Още беше рано за преглед. Не бяха изминали и десетина дни от предишния. Всъщност може би всичко си имаше обяснение. А и рядко някой може да се похвали с неговата изпълнителност. Но все пак е добре да провери дали това не е чисто и просто поредният номер на Шпац. Набра кодираната комбинация и натисна „CapA“, за да го стартира и запамети. Натискането на „CapL“ щеше да пусне програмата, но дотогава файловете на принц Юан ще са в безопасност от любопитни погледи. Дори комсетът да бъде разглобен на части, никога няма да ги открият.
Погледна нагоре към камерата и се усмихна. След това мина пред нея и отиде в ъгъла. Напълни легена с вода от каната и започна да се мие.
Толонен чакаше прав. Заобиколи бюрото си и поздрави камериера на принц Юан.
— Уважаеми Нан, радвам се да те видя. С какво мога да ти помогна?
Нан Хо се поклони ниско.
— Моля за прошка, маршале. Осъзнавам, че моето идване нарушава работата ви, но това не търпи отлагане.
— Същото ми предаде и моят флигеладютант. Какво се е случило, уважаеми Нан? Да не съществува заплаха за живота на танга?
Нан Хо поклати глава.
— Става дума за принц Юан, а не за танга. При това е заплашен не животът, а репутацията му.
При тези думи възрастният сбърчи чело.
— Не разбирам. По какъв начин е застрашена репутацията на принц Юан?
— Боя се, че наистина е така. Изпълнявах поръчка на господаря и бях в имението на Пей Ро-хен. Там чух нещо невероятно — една гнусна клевета. Ако стане общо достояние и всички заговорят за това, тя ще нанесе непоправима вреда не само на господаря ми, но и на Съвета на Седмината. Без съмнение разпространението на този слух може да има политически последствия.
С втренчен в него поглед Толонен леко разтвори устни.
— Моля те да бъдеш по-конкретен, майстор Нан. Какъв е този така опасен слух?
Нан Хо наведе очи.
— Моля за прошка, маршале, но се ужасявам да го изрека. Единственото, в което не се съмнявам, е пълната-пълната безпочвеност на такава клевета и нейните разпространители не могат да преследват друга цел освен злепоставянето на семейството, на което и вие, и аз имаме честта да служим.
За миг погледна нагоре, колкото да се убеди, че думите му постигнаха желания ефект. Само при мисълта, че фамилията Ли е засегната с нещо, Толонен изтръпна. Вратът му се покри с червенина, а сивите му очи изскочиха от орбитите си.
— Какво можем да направим, майстор Нан? Какво ще предприемем, за да унищожим из корен тази долна клевета?
Нан Хо се усмихна на себе си. Да, постъпи правилно, като се обърна направо към Толонен.
— В този момент Пей Ро-хен държи тези мъже под наблюдение, за да не разпространяват повече слухове. Той ще изчака така нашето идване. Ако ликвидираме първоизточника на информация, тогава ще имаме щастието да сложим край на отвратителните машинации.
Толонен кимна отсечено с глава, после отиде до бюрото си, даде кратки инструкции по комсета и отново се върна.