— Според нас, чие хсия, съществото ги е оставило там нарочно, за да ни накара да мислим, че наистина е вашият брат.
Ван склони глава, после се засмя с тих, огорчен смях.
— Страшно ми се иска и аз да си мисля така, канцлер Хун, но това просто не е възможно. Проверих при „Джен Син“. Те ми казаха, че не било възможно от една драскотина да се създаде копие на индивидуалната ДНК.
— От драскотина — не, чие хсия. Но защо случаят да е точно такъв? Всичко, което трябва, за да се копира ДНК, е една-единствена верига от оригинала. Увериха ме, че можела да стане дори с труп.
— И ти предполагаш това? Че някой е проникнал в гробницата, преди това същество да я разбие отвътре, отнесъл е парче от тялото на брат ми и го е използвал, за да дублира неговата ДНК?
— Това е едната възможност, чие хсия, но има и друга. Ами ако някой близък на брат ви е взел образец от неговата кожа или кръв още преди той да умре? Взел го е и го е запазил?
Ван поклати глава.
— Това е абсурд. Знам, че брат ми беше слабак и глупак, но дори и той не би стоял мирно, докато някой прислужник взема проба от кръвта му!
— Пак не това исках да кажа, чие хсия. Ами ако брат ви е претърпял някоя малка злополука и някой от прислужниците му се е погрижил за него? Ами ако прислужникът е запазил материалите, с които са превързали раната на брат ви — парче окървавена марля например или купа с кървава вода?
Ван присви очи.
— И според тебе е станало точно така?
Хун кимна.
— Точно така е станало, чие хсия. Имаме подписано признание.
— Признание? А как е получено това признание? По обичайния ти начин?
Хун се обърна, взе свитъка от секретаря си и го подаде на танга.
— Ву Мин! — Ван се разсмя невярващо. — Това ли са ви всичките доказателства — признанието на Ву Мин?
Хун Миен-ло поклати глава.
— Боя се, че не, чие хсия. Прегледах протоколите на дома за подробности около дребните злополуки с брат ви. Май през последните пет години е имало няколко подобни инцидента, но във всички случаи освен в един материалите, с които са били превързвани раните му, са били изгаряни, както е редно.
— И единствения път, когато не са били — тогава е бил замесен Ву Мин, така ли да го разбирам?
— Да, чие хсия. Ву Мин и още един. Предателят, Сун Ли Хуа.
Ван ахна от изненада.
— Това сигурно ли е?
— Абсолютно, чие хсия. Имаме запис на инцидента — как Ву и Сун се грижат за брат ви — но няма запис на унищожаването на превързочните материали.
— А… — Ван се обърна и отново погледна към трупа. Протегна ръка и проследи с пръсти контурите на лицето на брат си.
— Значи зад всичко това стои братовчед ми — промълви той. — Това е дело на Ли Юан.
— Така изглежда, чие хсия.
— Така изглежда… — и все пак нещо продължаваше да го човърка. Отново се обърна към канцлера си: — Преди колко време се е случило това?
— Преди две години, чие хсия.
— Две или почти две години? Говори по-точно, Хун Миен-ло.
— Двайсет и два месеца, ако трябва да бъдем точни, чие хсия.
— Месец преди да умре?
— Точно така, чие хсия.
Ван си пое дълбоко въздух — беше доволен. Ако беше станало по-рано, нямаше да има смисъл, защото Ли Юан нямаше да има мотив за действията си, а баща му щеше да е още жив. А така, както излизаше…
Усмихна се.
— Добре си се справил, канцлер Хун. Ти оправда доверието ми в тебе. Ала все още остават два въпроса, на които трябва да се отговори. Първо, как съществото е попаднало в гробницата, без камерите да го забележат? И, второ, къде е трупът на мъртвия ми брат?
Хун Миен-ло се поклони ниско.
— И двата въпроса ме тревожиха дълго, чие хсия, но мисля, че имам отговор.
Той се изправи, извади нещо от джоба си и го подаде на танга. Беше малък, прозрачен лъскав кръг като лещата на камера.
Ван го повъртя в ръце, после погледна към своя канцлер.
— Какво е това?
— Имиджър, чие хсия. Поставен върху обектива на камерата, той фиксира образа пред обектива и го поддържа за определен период. След това имиджърът се самоунищожава на молекулярно равнище и преминава в газообразно състояние. Докато е на обектива, можете да се разхождате съвсем свободно пред камерата без страх, че ще регистрира присъствието ви, а след това не оставя никаква следа.
— Разбрах. И според тебе нещо подобно е било използвано за затапване на камерите около гробницата?
Хун се усмихна.
— Това обяснява как вратата на гробницата е била отворена, без камерите да забележат нищо.
— Ами трупът на брат ми?