Ай я! — често възклицание, изразяващо изненада или слисване.
Джу тун ву — буквално „животно мръвка“.
Ерху — лютня с две струни с покрита със змийска кожа резонансна кутия.
Ер цу — син.
Кан — китайската камина, служеща и като фурна, и през студените зими за платформа за спане.
Кан пей! — „добро здраве“ или „наздраве“ — тост.
Ко мин — „революционен“. „Тиен Мин“ е Мандатът на небето, предаден, както се приема, от Шан Ти, върховният предтеча, на земния му съдружник, императора (Хуан Ти). Този Мандат може да продължава само толкова, докато императорът е достоен за него, и въстанието срещу тирана, който наруши Мандата с липсата си на справедливост, добронамереност и честност, се смята не за престъпен, а за оправдан израз на небесния гняв.
Ку ту — вж. лю ку
Куан Ин — богинята на милосърдието. Първоначално будистки бодхисатва, Авалокитешвара (преведено на хан като „Този, който слуша звуците на света“ или „Куан Ин“), китайците объркват добре развитата гръд на светеца с женски гърди и от IX век обожават богинята Куан Ин. Изображенията на Куан Ин обикновено я представят като източна Мадона, държаща дете в ръцете си. Понякога в нея виждат и съпругата на Куан Кун, китайския бог на войната.
Куай — съкращение от куай тао, „остър нож“ или „бърз нож“. Може и да означава да си остър или бърз (като нож). Асоциативно значение е „буца пръст“. Тук се използва за означаване на класа бойци под Мрежата, чиито способности и самодисциплина ги отличават от обикновените наемници.
Куо-ю — мандарин, езикът, говорен в най-голямата част от континентален Китай. Известен още и като куан хуа и пай хуа.
Лао джен — „старец“ (също и вен); обикновено се използва като израз на уважение.
Ли — китайска „миля“, приблизително половин километър или една трета от милята. До 1949 г., когато в Китай са адаптирани мерките, ли може да варира на различните места.
Лю ку — седмата степен на уважение според „Книга на церемониите“. С две степени над по-фамилиарното отношение, известно като ку ту, лю ку включва падане на колене и три пъти докосване на пода с чело, след това изправяне на крака и повторение на колениченето и поклоните. Само сан куей чу ку — който включва трикратно повторение на церемонията — е по-сложен и запазен за небето и неговия син, императора (вж. и сан ку).
Муй цай — сведено в Кантон до „моой-джай“. Може да означава или „малка сестра“, или „робиня“, но най-често, както е тук, последното. Други понятия на мандарин, използвани да назоват същия статус, са пей-ну и яту. Технически робството на момичето изисква законно подписан документ за предаване срещу парична сума.
Ну ши — неомъжена жена; понятието е адекватно на „госпожица“.
Пай пи — „стоте писалки“; понятие, използвано за експерименти с изкуствена реалност и преименувано на Черупки от Бен Шепърд.
Пан чан — надзирател.
Пау — проста дълга дреха, носена от мъже.
Пин Тяо — изравнявам; смъквам надолу или правя плосък.
Пи па — четириструнна лютня, използвана в традиционната китайска музика.
Сам фу — горна дреха (отчасти риза, отчасти яке), носена и от мъже, и от жени, имитираща стила Манчу; по-късната версия с широки ръкави и дължина до прасеца се носи само от жени.
Сан ку — шестата степен на уважение според „Книга на церемониите“; включва трикратно докосване на пода с чело, преди човек да се изправи на крака (при ку ту докосването до пода с чело е само едно). Вж. и лю ку.
Тай чи — Оригиналът, или Единственото, от което се е развила двойнствеността на всички неща (ин и ян), според китайската космология. Най-общо свързваме тай чи с таоисткия символ — спиралния кръг от тъмнина и светлина.
Та Цин — китайското название на римските императори. Рим им е известен като Личиен и като „Земята на запад от морето“. Самите римляни наричат „големите мин“ — цин е името, което китайците сами си дават по време на династията Цин (265–316 г. от.н.е.).
Тин — павилион без стени в китайската градина. Поставен на централно място в градината, той трябва да символизира изконното място на човека в естествения ред на нещата.