Уей чи — „обкръжаващата игра“, известна по-често на Запад с японското си име „Го“. Смята се, че тази игра е измислена от легендарния китайски император Яо през 2350 г. пр.н.е., за да тренира ума на сина си, Тан Чу, и да го научи да мисли като император.
Фен — парична единица; сто фен са един юан.
Фу джен — „мадам“; тук е използвано като антоним на тай тай — „госпожа“.
Фу сан — „кухото черничево дърво“; според древната китайска космология това дърво расте там, където изгрява слънцето и откъдето идват господарите. Сан (черница) обаче звучи по същия начин като сан (мъка).
Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („Джен Син“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.
Хо йе — Nelumbo nucifera, или лотос, чиито семена се използват в китайското билколечение срещу безсъние.
Хсиао — синовна почит. Хсиао се състои от две части: горната означава „стар“, долната — „син“ или „дете“. Подчинението на младите пред старите е сърцето на конфуцианството и на китайската култура изобщо.
Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Аналекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ (чун цу) и „човечец“ (хсиао джен), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.
Хсиао чи — „госпожица“ или „неомъжена жена“.
Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли, или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града.
Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали са търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са били ограбвани китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“.
Хун мун — Тайните братства или, още по-точно, Триадите.
Цу — север.
Ча — чай; може да се означи и като ча шу, изкуството на чая, споменато тук — античен предшественик на японската чаена церемония, чаною.
Чен йен — верни думи; китайският еквивалент на мантра.
Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14.4 инча, или 37 сантиметра.
Чи — понятие, използвано, за да се обозначи жизнена енергия, но е свързано и с психиката или духа на човешкото същество.
Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.
Чи пао — роба от една част, обикновено без ръкави, носена от жените.
Чи чи — работници; тук е използвано специално за да се означат подобните на мравки служители в Министерството на дистрибуцията.
Чи чу — паяк.
Чу — Държавата; тук и названието на игра на карти.
Чу мейн — това не е нито китайско, нито западно ястие, а специално ядене, създадено от китайците в Америка за западняците. Чао мян (букв. пържено фиде) има далечна връзка с лян мян хуан, сервирано в Сюхоу.
Чун — порцеланова чаша за ча, обикновено с капаче.
Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.
Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията, цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиян шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.