Ю — буквално „риба“; заради фонетичното си съответствие с думата за изобилие рибата символизира богатство. Но има и поговорка, според която ако рибата плува нагоре по реката, тя е предвестник на социално неспокойство и бунт.
Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. Вж. и фен.
Юе Лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)
Ян мей пин — буквално „болест на върбата и сливата“; това китайско название на сифилиса дава точно описание на мъжкия полов орган в апогея на болестта.
Благодарности
Длъжен съм да благодаря за помощта на следните хора: на моите редактори — Ник Сейърс, Брайън де Фиоре, Джон Пиърс и Алиса Даймънд — просто за това, че са толкова добри хора, и (разбира се) за несекващия им ентусиазъм и на Каролайн Кофи, почитателка, превърнала се в редактор, защото виждаше точно къде трябва да се разреже тортата.
На Майк Кобли благодаря не само за насърчението, но и за неуморимата веселост пред лицето на бедата. Дано и търпението ти, и талантът ти бъдат възнаградени. И на Анди Сойър — за задълбоченото изчитане на текста. Надявам се да му се отплатя някой ден.
На първостепенния ми критик и предпазна мрежа, храбрия Брайън Грифин искам отново да кажа колко много го ценя. От твоите бележки някой ден ще излезе чудесна книга!
На семейството и на приятелите — особено на моите момичета Сюзън, Джесика, Ейми и Джорджия — обичайните благодарности в лицето на моето понякога маниакално пренебрежение. Този път и специални благодарности на всички, с които се срещнах при пътуванията си до университетите в Лийдс, Манчестър, Оксфорд, Кеймбридж, Саутхамптън, Брайтън, Кентърбъри и Дъблин. И, разбира се, на групата от Глазгоу. Slainte Mhath!
Освен това благодаря и на музикантите, които (непреднамерено) осигуриха необходимата за завършването на този том звукова среда, особено на Тим Смит и „Кардиакс“, Питър Хамил, Кинг Суомп и всички момчета от IQ. Хаматай!